|
Сивостен :: Джон Стайнбек: "Тортила флет" (ревю) - Джон Стайнбек, Съвременна американска проза, Съвременна проза, "Tortilla Flat", Американска литерату
 | |
 Като един от факлоносците на съвременната американска литература, Джон Стайнбек е понесъл толкова обем изписана литературна критика, такова количество коментар и анализ, че дори до известна степен се чувствам неудобно и аз да се меся сред тях. Още повече, че "Тортила флет" е една от най-емблематичните му творби. Може би затова ще си позволя да направя известен завой и, с изключение на няколко вмъкнати общи думи, ще се спра повече върху настроението, което създава у мен тази му повест. А ще пропусна до голяма степен, или поне само съвсем бегло и неволно ще засегна някакъв аспект от онзи, задълбочения преглед, който го има тук и там във всевъзможни окраски.
Има и друга причина да изпитвам желанието да бъда малко по-лековат - по-младежкият, само не ме разбирайте погрешно, по-жизнерадостен оттенък на "Тортила флет", дори до известна степен томсойеровския дух, витаещ около нея. Макар че в този ред на мисли, Стайнбек е престъпил от другата страна на тънката разделителна линия и се занимава с началото на зрелостта, а не с неминуемия край на детството. Подобна трансформация обаче далеч не е толкова безболезнена или безпрепятствена - далеч по-трудно е да загърбиш безгрижието на безвремието, отколкото ежедневните си грижи - въпреки, че самата реалност в крайна сметка има други разбирания, което може би точно това я прави безмилостна. И което на свой ред превръща повестта в изключително сериозна творба, дори и това да звучи в известно противоречие с ореола на юношеското и обаяние.
Виновник за последното няма как да не е самият Стайнбек. Тук той си играе с читателя - първоначално го успива до някаква степен, притъпява сетивата му с медения си език, плавен и омаломощаващ, и някак неусетно започва да го захранва с идеи и случки, докато повествованието се изпълни изцяло, насити се, и го принуди да се чувства задоволен. Пръст в това ще да има и доста самобитния му стил - дори не толкова самите събития създават неповторимата атмосфера на "Тортила флет", колкото начина, по който американският класик ги материализира пред очите на читателя, обвити в невинност, но с твърда и леко нагарчаща ядка, щом се сдъвчат добре.
Нещо повече - не бих казал, че става дума за някаква заплетена или увличаща фабула. Тя също някак остава на заден план, единствено като гръбнак, който държи книгата изправена. И може би дори повече неща се случват в главата на онзи, който я чете, отколкото на самите страници. За сметка на което обаче се поглъща почти на един дъх.
Но както и да я възприемете, без по никакъв начин да ви задължава моето впечатление, "Тортила флет" трябва да премине през ръцете на всеки любител на качествената литература - независимо от конкретните му предпочитания. Просто подобни творби са наистина рядкост и безспорна ценност, която не бива по никакъв начин да се пренебрегва.
--
 Повече информация от страницата на ИК "Колибри"... |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
