|
Сивостен :: Love in the Time of Cholera (2007) (ревю) - Майк Нюъл, Роналд Харууд, Драма, Романтика, Бенджамин Брат, Джина Бърнард Форбс, Джована Мецоджорно,
 | |
 Любов по време на холера (2007)
Necesitamos Amor.
Любов по време на холера.
Любов по време на война.
Любов по време на любов.
Не съм вярвала, че ще ми хареса съвременен американски романтичен филм. А този, противно на очакванията, ми прикова погледа и взе ума.
Обикновено в холивудските истории героите се въртят в центрофуга от премного еднообразие – героите накрая все пак излизат поомачкани и с преплетени съдби, но предвиденият нисък, дори сухарски градус на техните страсти не води до никаква промяна в цвета на емоцията. В „Любов по време на холера” имаме същинска цветна фиеста. Но нека не забравяме все пак, че говорим за Габриел Гарсия Маркес.
Филмът е абсолютен трибют към паметта на автора. Очарователен, бурен, необуздано страстен и целомъдрен... за кратко. Комичен и драматичен, а в някои моменти и двете едновременно.
Разказва за човека, който запазва любовта си към една жена съвсем до залеза на своя живот. Човекът, който дарява ласки на стотици, но неговата най-първа и най-желана изгора е вечният му и неугасим стремеж – граничещ на моменти с налудничавост.
А съмнение няма колко луди люде са испаноговорящите – и в мечтите, и в опиянението си. Речта им има вкус на любов.
Актьорите – до един – говорят със симпатичен акцент като от време на време проблясват и възгласи на чист испански, но как иначе – те повечето са иберийци.
В ролите можем да видим John Leguizamo - един от любимите холивудски актьори, спечелил симпатиите ми предимно заради щуравите си превъплъщения. Javier Bardem и разбира се Benjamin Bratt в ролята си на неустоимия и непоколебим прелъстител, който спечелва красавицата «докато смъртта ги раздели», което в никакъв случай не е единственият романтичен финал.
Вживяването за зрителя е много умело вързано в тая дивна шарена кърпа, центрофугирана на високи обороти и температура. Препоръчително обаче е, че даже и задължително условие, докато гледате филма да сте снабдени с вино. Чаша, две, три – въображаемо дори. Съвсем не изненадващо виното не успява да помъти разсъдъка, но упоява временно здравомислието, което инак би тръгнало да се усмихва скептично. А фантазиите на Маркес, без да се опиеш от любовта, бихме отминали пуритански намръщено.
Наздраве за любовта! |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
