|
Сивостен :: Speed Racer (2008) (ревю) - Анди Уашовски, Лана Уашовски, Анимация, Детско-юношески, Комедия, Ариел Уинтър, Емил Хърш, Кик Гъри,
 | |
Спийдрейсър (2008)
Внимание! Забранено за лица над осемгодишна възраст! Може да предизвика трайни мозъчни увреждания.
Да видим. Основните достойнства на този филм са следните: а) цветен е. Всъщност многоцветен. Толкова крещящо пъстър, че колбичките и пръчиците из очната ви ябълка си правят масово, но за сметка на това ритуално самоубийство. И б) - озвучен е. Има звук, с други думи. Нелош дори, стига да изключим саундтрака, който е в най-добрия случай незабележим, а труда да го забележиш можеш да си направиш само на своя собствена отговорност. И май с тези двечките, със списъка се приключва до тук.
Списък, който щеше да предизвика фурор около времето на нямото кино. Все пак такива иновации в сферата на кинематографията... Ако от времето на Чарли Чаплин не сте стъпвали в киносалон - това е вашият филм! В този смисъл, вече бих го нарекъл дори зрелищен. Ще забавлява ако не друг, то невръстното ви бебе - в крайна сметка те обичат калейдоскопи и такива разни шаренки джунджурии. Пък замисъла, който и без това липсва, никак не ги интересува.
Това ме навежда на мисълта, че в контекста на модата дори могат да се открият своего рода бебешки кина - със столове-люлки, топло мляко и хладен, звукоизолиран бар, където родителското тяло да се крие на раздумка за времетраенето на екранното прелюбодеяние със здравия разум. Щото от последното, гарантирам ви, в черепната кухина се раждат нови, странни и мутирали подобия на мисли, докато останалите падат безславно в неравния бой с подобен непригоден за нормално размишление хабитат.
Някъде тук би трябвало да поговоря и за филма, все пак, да кажа нещо за сюжета. Такъв ще да има. Или ако няма, то се намира сценарий, та нека опитам да вложа малко старание в неговото резюме. Накратко - надълго е по-трудничко, иде реч за един брой състезател, а този ми ти състезател изпитва кой знае защо непреодолимото желание да се състезава, че дори и да печели. Да не повярва човек, просто. И състезателни машини се намират. Може би яки - вероятно щяха и да изглеждат така, ако не се бяха оляли някъде там със CGI-a. За сметка на това филмът се отличава с безумно плосък диалог, в акомпанимента на постоянна цикличност на действието - дали братята Уашовски са си играли здраво с копи-пейста, дали е била котката, или нещо се е объркало откак единия брат стана сестра, един бог знае. Инак остава да ги е подгонила склерозата, което поне звучи като добро оправдание.
Където май е по-добре да попреминем към заключението. Но пък ако досега не сте успели да си направили изводите за стойността на тази продукция, по-добре да си ви го кажа аз, правичката - идете и го гледайте. Може да ви хареса. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|