|
Сивостен :: Греъм Грийн: "Нашият човек в Хавана" (ревю) - Греъм Грийн, Криминален роман, Трилър, Шпионски, "Our Man in Havana", Английска литература, Нови кни
 | |
 Преди няколко години гледах един доста симпатичен и интересен филм наречен "Шивачът от Панама" с неотразимия Джефри Ръш и хубавелкото Пиърс Броснън. И докато четях "Нашият човек в Хавана", сюжетът ми се стори странно познат. Затова си направих малко литературно разследване, любопитството ми е толкова неизкореним недостатък, колкото и пословичния ми мързел. Оказа се, че гореспоменатия филм е базиран върху история на Джон Льо Каре, който пък се е вдъхновил от книгата на... Греъм Грийн, с една дума литературният свят явно е малък. Между другото произведението на Грийн не е било добре прието от Кастро и компания, най-вече заради представянето на режима на бившия вече диктатор Батиста като едва ли не увеселителен парк, но това е вече друга история, нека да се върнем на книгата.
Сюжетът ни запознава с обикновен английски търговец на прахосмукачки, който живее скромно в Хавана, обожава глезената си дъщеря и тъгува за напусналата го съпруга. Единственото разнообразие между продаването на домакински уреди и притеснението от нарастващите сметки е възможността да гаврътне по някой коктейл набързо в компанията на единствения си приятел - застаряващ доктор немец. Животът му тече в обичайното си русло, докато един ден в магазина му не стъпва резидентът на английското разузнаване за Карибите - млад, амбициозен и предприемчив разузнавач, решил на всяка цена да разработи своя агентурна мрежа в Куба. А кой е по-подходящ за шпионин от верния поданик на кралицата, който от години живее в столицата и се познава с всички? Изкушен от предлаганите пари, нашият човек в Хавана приема работата, но тъй като няма как да набави исканите сведения, започва сам да си ги съчинява и причинява главоболия от световен мащаб на всички замесени...
Лекотата, с която Грийн забърква цялата каша от събития, е просто удивителна. Декорът на тогавашна Хавана напомня на летен бриз - прохладен, изпълнен с копнеж и с почти недоловим мирис на щастие. Доколко това е отговаряло на истината (по-горе споменах за недоволството на Кастро по този повод) не е от значение, защото градът е само фон на цялата история, а и на точния и язвителен авторов прицел е кацнал не репресивния кубински режим, ами прехвалената британска разузнавателна служба. Кариеризъм, неподходящи хора на твърде високи позиции, цялата сложна машина, действаща по инерция и генерираща безмислени и дори неистински събития - твърде печалните белези на раздута организация, която е загубила смисъла на съществуването си. Дотук книгата би била просто политически трилър от цялата кохорта подобни произведения, които обичат да разнищват тайните служби по света. Но свежият хумор и тънката ирония, с която се описват даже дребни детайли, поставят "Нашият човек в Хавана" на онзи рафт в библиотеката, където съхранявам книгите за препрочитане. Героите са понякога обезкуражително наивни, донякъде дори смешни, но по своему симпатични и печелят с лекота сърцето на читателя. Заплетените събития и подозрително мистериозните съвпадения правят сюжетът интригуващ, а обратите в действието - макар и не толкова неочаквани - поддържат напрежението до последната страница. Единственото, което не приех напълно, беше лекотата, с която хората губеха живота си - смъртта винаги е събитие, заредено с трагичен драматизъм и просто не бива да се подминава като нещо мимолетно. Но пък от друга страна - ако се присмиваш на живота, не би ли посрещнал и края с все същата дяволита усмивка?
--
 Повече информация от страницата на ИК "Колибри"... |
 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|
• 
Български • 
English [beta] • 
• 
• 
Екип • 
Партньори • 
Ресурси • 
Статистики • 
За контакт
Добави в любими • Предложи статия • Конкурси • За рекламодатели
Търсене
