|
Сивостен :: Indiana Jones and the Kingdom of the Crystal Skull (2008) (ревю) - Стивън Спилбърг, Дейвид Кьоп, Джордж Лукас, Приключенски, Джим Броудбент, Джон Хърт, Карън Алън, Кей
 | |
Индиана Джоунс и Кралството на кристалния череп (2008)
Е, това вече не му се беше случвало на Хенри Джоунс-Джуниър, да оцелява атомен взрив, и то в хладилник. А какви хладилници имаше навремето, подплатени с олово и със специален плазмен екран вместо прозорче - сега... полимерчета. Черупки.
Наистина заходих с огромни задръжки към поредното удължение на антична, но легендарна лента, а то взе, че за добро или лошо се оказа "same old, same old". Може би началото и най-вече края навяват известна безвкусица, сякаш яйце, чиято черупка естествено никой не би помислил да яде, но пък от друга страна вътрешността е прилично вкусна. И има поне няколко добри думи да се кажат.
Остарял е не само Харисън Форд, годинките са се отразили и на доктор-полковник Джоунс, който не размахва камшика със същата жар, макар и юмручният бой да е като велосипеда - не се забравя. Но това е само едната полусфера на кристалния череп - по-премислената е може би тази, е че са се случили неща. В исторически план. Наближават шестдесетте, Световната война отдавна е свършила, ала Студената е в разгара си. Но тези петнадесет-шестнадесет години не са там просто ей там, за да заменят за разнообразие фашистите с комунисти и СС с КГБ, та да се наслои и почва за любимите на конспиративните теоретизатори извънземни, паранормални и правителствено-опитни сламки. Нито пък само за да покрият грубо липсващия интервал от време със себе си - нещо, което се постига лесно, щом околните действащи физиономии се подмладят и се позамажат очите на зрителя за набръчкания фасон и побелелите боядисани, ако ли не липсващи коси на главното действащо лице. Напротив, няколко дребни сцени и намека загатват достатъчно добре, че през това време, когато сме гледали другаде, нещо е ставало и в имагинерния живот на самите персонажи.
А жълтъка - той си е вече Индиана Джоунс - такъв, какъвто сме му свикнали от добрите стари времена. Забавен, приключенски, може би мъничко по-претупан от обикновено, но пък днес вкусовете са подобни. Единствено Кейт Бланшет нехарактерно за себе си не прави кой знае каква роля, за сметка обаче на младока Шая ЛаБьоф.
Е, не разбирайте, че съм станал привърженик на идеята за изтупване на стари идеи от нафталина - все още не разбирам защо на Джордж Лукас му беше чак толкова нужно да снима филма, но въпреки бурята от критика, която отнесе, "Индиана Джоунс и Кралството на кристалния череп" все пак си намира правилното място. И макар и порядъчен турлюгювеч и по-слаб от предишните, все пак остава добър развлекателен филм за всякаква публика, особено ако си затвориш очите за най-откровените щуротии. |
Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук
|
|