Български English [beta]
Здравей, гостенино. (вход, регистрация)
Екип Партньори Ресурси Статистики За контакт
Добави в любимиПредложи статияКонкурсиЗа рекламодатели
Начало
Форум
Към Кратки
Всички статии
 Литература
 Музика
 Филми и анимация
 На малкия екран
 Публицистика
 Популярни
 Кулинария
 Игри
 Спорт
 Творчество
 Други
Ключови думи
Поредици
Бюлетин

Търсене

Сивостен :: 1/2 Шампионска лига, 2008 (статия) - Спортен обзор, Футбол, Шампионска лига
1/2 Шампионска лига, 2008

Автор: Ангел Генчев, вторник, 22 април 2008.

Публикувано в Статии :: Спорт; Предложи Гледна точка

Намали размера на шрифтаУвеличи размера на шрифта

Както всяка година по това време, най-комерсиалният футболен турнир стигна до онази фаза, където остават ни повече, ни по-малко четири отбора. Време на промени, прогнози и анализи. Време, в което всеки един от тях е напълно равностоен и заслужава да спечели Шампионската лига - клубната Купа на Европа - по една или друга причина, един или друг начин. Няма какво да се лъжем или да се правим на големите фенове - всеки достигнал полуфинал на ШЛ е абсолютен фаворит и заслужава да вдигне купата не по-малко от противниците си. Но все пак нека им хвърлим едно око.

Изключая Барселона, английската Висша лига най-сетне затвърди пълното си господство на абсолютно най-бързото, най-красивото, най-динамичното и въобще най- първенство в Европа с големия червен печат. Онзи на червените дяволи от Манчестър, и няколко километра встрани - другите червени, край река Мърси. Да не оставяме и сините лондончани, дори само за контраст. Или да не забравяме, че ако не беше Ливърпул, щеше да е Арсенал. Въобще, шансът на каталунците да играят на финал е толкова символичен, че нека да започнем именно от тях.

Трудно е да се намерят причини Барселона да триумфира тази година в Шампионската лига. Рядко евро-гранд прави толкова слаб сезон - самото им присъствие на полуфинал е изненада. И то не защото загубиха бъдещия юноша на Милан Роналдиньо, а защото играят все едно не знаят къде се намират. Загубиха Купата на Краля, загубиха и всякакви шансове за първенството, въпреки че ако не най-слабият, то един от най-слабите състави на Реал Мадрид от години насам им даде меко казано повече от достатъчно възможности. Но каталунците имат шанс, макар и нищожен.

Треньор. Франк Рийкард. Чернокожият холандец е един от най-спорните наставници в последно време. Явно не му е мястото в Барселона. Но Рийкард все пак почти догони вечния съперник Реал, когато белия балет изглеждаше шампион още на полусезона, и то го догони едва ли не на резерви и юноши. Рийкард не изглежда да се стеснява от имена, от заплати, от трансферни суми дори. Което не е толкова изненадващо - самият той беше част от магическото трио на лалетата и е доста на ти с футболното самочувствие - ако ще и да не е голям тактик, е добър ценител на личните качества на футболистите и тяхната форма. Ненапразно си позволява да остави някои от най-големите звезди на скамейката, за да използва оптимално тези футболисти, които биха допринесли най-много, защото са в добро спортно състояние (а в отбор като Барселона вторият състав не е особено по-слаб от първия). Затова е и добър актив за тима си - Манчестър вероятно ще излезе не срещу "най-доброто", но срещу най-подготвеното и най-надъханото от страна на каталунците в момента.

Състав. Акцентът тук определено пада върху нападението. Не просто всеки атакуващ футболист на Барселона е способен да вкарва, не просто отвсякъде, а по някакъв магически начин. Нито Лео Меси, нито Самуел Ето'о имат нужда от визитка. А както и да са подредени - по крилата, от задна позиция или като тарани, дори като атакуващи халфове - не прави особена разлика. Стига само да не са контузени, което буквално осакатява Барселона, а се случва твърде често. Просто Барса имат гениални, но и не и заменими футболисти - нямат равностойна скамейка - колкото и да са качествени резервите им, отстъпват доста. Без значение дали трябва да бъде сменен някой поради контузия, или просто защото няма ден, всеки от звездните им футболисти "гаси" отбора с отсъствието си. Както угасна половин година без Роналдиньо.

Настроение. Като всеки испански отбор, от каталунците се очаква да играят само за победа - и то в смисъла на победа от типа на "вкарай един гол повече от съперника". Ако ще и 6:5 да са. Колкото повече биват пресирани, толкова повече отварят играта си, и с малко спортно щастие са способни на огромни изненади или пък обрати. Още повече, че този сезон не им останаха повече трофеи за губене.

Всъщност проблемът на Барселона е, че се срещат с най-неудобния и стабилен от трите английски противници - Манчестър Юнайтед.

Червените дяволи на сър Алекс Фергюсън са само на две малки крачки от поредната си шампионска титла във Висшата лига, и въпреки че през този сезон станахме свидетели на доста изненади и сериозна въртележка в английското първенство, едва ли на този късен етап тимът от Манчестър тепърва ще изпусне питомното. Което обаче по никакъв не значи, че няма да гони и дивото, а и темпераментният шотландец има една единствена купа от Шампионската лига в личната си витрина, от общо само двете за отбора, при това спечелена преди вече почти десет години – през сезон 98/99, и няма как да не му се услади.

Треньор. За сър Алекс всъщност отдавна всичко е изприказвано и едва ли има нужда да го повтаряме отново. При великолепния шанс който му се открива да счупи евро-каръка, ако ще и чрез хвърчащи бутонки (отново), сърцатият стратег със сигурност ще вложи всичко по силите си поне да достигне финал. Другото голямо преимущество в негово лице за червените от Манчестър е фактът, че той е най-опитния и доказан специалист сред четворката на полуфинала тази година – с далеч по-дълга и богата кариера и от Рафа Бенитес, и от прекия си опонент Рийкард, а сравнението с Аврам Грант е просто безпредметно. Така че в чисто тактическото надиграване, Фергюсън вероятно ще се окаже още един от козовете на британския футболен колос.

Състав. При всичките класни футболисти, с които Манчестър Юнайтед разполага, под прожекторите отново ще са португалският плейбой и английския булдог – Кристиано Роналдо се намира във великолепна форма през целия сезон и напълно заслужено оглавява класирането при голмайсторите в Премиършип, докато настървението, с което играе Уейн Рууни, го прави достатъчно опасен нападател - дори и когато не бележи, освобождава достатъчно пространства за съотборниците си, увличайки защитници зад себе си. А и остатъкът от състава не е за подценяване – Юнайтед разполагат с опитен и прекрасно сработен отбор, който с правилната мотивация играе почти като добре смазана машина.

Настроение. Почитателите на Юнайтед вероятно предвкусват сладък дубъл, макар че и на двата фронта все още нищо не е съвсем сигурно. Но при положение, че получиха може би най-лесния съперник този сезон, в добавка на факта, че при класиране финалът ще е срещу отбор, с който червените дяволи вече са се преборили през шампионатния цикъл, е доста логично да се чувстват сякаш докосват купата. Но разбира се едва ли можем да очакваме това да им повлияе по някакъв начин и да подценят последните мачове от турнира по някакъв начин.

Манчестър Юнайтед - Барселона. В заключение, далеч по-вероятният победител от двата двубоя, а и може би най-сериозен претендент за спечелване на отличието остава английския гранд. За каталунците може като че ли да сработи само сценария, в който вземат изразителна преднина на „Ноу Камп”, след което удържат по някакъв начин съперника на „Олд Трафорд”, но макар и не невъзможен, като че ли такъв изглежда малко вероятен, а и самият факт, че в първия двубой са домакини е в доста голяма тяхна вреда.

Вторият полуфинал, в който Ливърпул ще се сблъска с Челси, е картинка, към която като че ли вече започнахме да привикваме през последните години. Този път обаче залогът изглежда малко по-голям – възможността единият от двамата старши треньори да не остане на поста си след завършека на втората среща е доста голям - и под Рафаел Бенитес, и под Аврам Грант столовете се клатят с доста голяма амплитуда, тъй като и двамата не съумяха да добавят нищо във витрината на отборите си през този сезон, макар и Челси все още да има добър шанс за шампионската титла. Но ако и двата отбора просто завършат отново в зона „Шампионска лига” на Премиършип – което е сигурно за червените - това едва ще ли удовлетвори когото и да било, най-малкото запалянковците и собствениците.

Ливърпул направи поредния си колеблив сезон във Висшата лига и местните турнири, но пък ще има шанса да играе за трети път на финала за най-престижната европейска купа през последните четири години. За три години, червените и Милан си размениха по един трофей, като особено финалът от Истанбул вероятно ще остане в историята на футбола като един от най-инфарктите въобще.

Треньор. Испанският селекционер на мърсисайдци е просто задължен да спечели поне двубоя с Челси, ако иска да запази шансовете си да продължи да води отбора и през идната година. Това обаче като че ли не е много присърце на почитателите на отбора – Рафа отдавна показа склонността си към екзотични решения от типа на налагането на Дирк Кайт на мястото на голаджията и любимец на агитката Питър Крауч, доведе един куп не особено силно представящи се футболисти, като за същински трансферен удар може да се брои май само Фернандо Торес, и като цяло поведе Ливърпул по доста криволичеща пътека, която не донесе почти нищо. Е, освен двата финала за същата тази Лига. В прекия двубой с Аврам Грант испанецът все пак има известно предимство от гледна точка на опит, но пък не разполага със звездната селекция на опонента си.

Състав. Освен на Торес, който най-накрая привикна към английския футбол и зае втората позиция при голмайсторите във Висшата лига, Ливърпул за поредна година изглежда като да разчита основно на капитана си Стивън Джерард. Опорният халф, който всъщност продължава да се представя като абсолютно универсален футболист, е безспорната фигура в червено, а и притежава невероятната способност да нанизва безценни голове в мрежата на противника в най-ключовите моменти от срещата. Към него могат да се прибавят и настоящата „златна резерва” Крауч, изключително талантливия холандец Райън Бабел, а защо не и Пепе Рейна – един от най-стабилните вратари, при това не само в Англия. За съжаление на червените обаче на останалите постове в отбора като че ли липсват силни фигури, или поне не достатъчно силни за тим от подобен ранг.

Настроение. Ливърпул няма какво да губи. При четвъртото място в Премиършип, ведно с непостоянната игра, резила за Купата на Англия и този за Купата на Лигата, силно късметлийското и малко спорно отстраняване на Арсенал на четвърт финала - едва ли има някой в техния лагер ще остане доволен от този сезон, ако червените не се реваншират с Купа на европейските шампиони.

Мегамилионната селекция на Челси от своя страна също не оправда никакви очаквания до момента – при това отново. Наистина, пътят към титлата все още не е окончателно закрит, но минава през абсолютно задължителна победа над водача Манчестър Юнайтед и гостуване на негостоприемния терен на Нюкясъл, така че шансовете на лондончани са по-скоро не добри, и за тях Шампионската лига също може да се окаже последен влак. А и една евентуална поредна издънка вероятно не просто ще вземе главата на заместника на Моуриньо – Аврам Грант, но може да доведе и до поредните сериозни покупко-продажби на „Стамфорд Бридж”.

Треньор. Откакто наследи на поста ексцентричния португалски мениджър, Аврам Грант като че ли не успя да помогне с нищо на отбора – най-много да нажежи допълнително обстановката около и в съблекалните. Всъщност очаква се той така или иначе да отстъпи горещия стол, но достигането поне до финал ще му позволи да го направи с достойнство, а и отстраняването на Ливърпул ще е поне малък реванш за поредните отпадания именно от същия състав през последните години. Грант обаче не дава никакви индикации, че може да се справя с капризния звезден куп в състава си, и изглежда донякъде сякаш от него всъщност нищо не зависи.

Състав. При всичките големи имена в тима на лондончани, задължително трябва да се отбележи това на Петер Чех. Чешкият страж е способен да извади почти невероятни положения, и дори състава пред него да не играе на ниво, пак може да го класира напред. Донякъде това важи и за Джон Тери, а завръщащият се в игра Франк Лампард, подобно на противниковия капитан Стивън Джерард, има навика да бележи от невъзможни положения – и ненапразно е на първо сред съотборниците си по голове във Висшата лига със своите десет попадения до момента.

Настроение. Напрежението на „Стамфорд Бридж” определено изглежда огромно – особено когато целият сезон може да бъде окончателно загубен само за четири, или ако не четири, то осем дни. А и не само това – от подмяната на Жозе Мауриньо насам страстите в отбора са доста разпалени, и това може да изиграе лоша шега на отбора.

Ливърпул – Челси. Шансовете и на двата отбора са доста изравнени, и може би чак след финалния съдийски сигнал на първата среща на „Анфийлд” положението ще изглежда малко по-ясно – ако Челси постигне добър резултат като гост, тоест поне равен, вероятността да достигне финала значително се увеличават. От друга страна, победа на Ливърпул в първата среща ще наклони силно везните в обратна посока – мърсисайдци са доказан турнирен отбор, който умее да постига и пази именно турнирни резултати. Все пак, предпочитанията ми клонят повече към домакините, които малко вероятно ще пропуснат шанса да вземат добра преднина пред собствена публика – такава, каквато едва ли ще може да бъде стопена след седмица в Лондон.

--
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=202559#202559






Допадна ли ви този материал? (0) (0) 3451 прочит(а)

 Добави коментар 
Ако сте регистрирани във форума можете да коментирате и тук

Име:
Текст:
Код:        

 Покажи/скрий коментарите (2) 



AdSense
Нови Кратки @ Сивостен


Реклама


Подобни статии

Случаен избор


Сивостен, v.5.3.0b
© Сивостен, 2003-2011, Всички права запазени
Препечатването на материали е нежелателно. Ако имате интерес към някои от материалите,
собственост на сп. "Сивостен" и неговите автори, моля, свържете се с редакционната колегия.