По принцип не съм голям фен на експанжъните. Винаги са ми навявали онова чувство на незадоволеност, което се появява като видя поредния фейслифт на някой автомобил, при който производителите са пипнали предната броня, сменили са формата на фаровете, ритнали са капакът на багажника и призовават „хайде на новия модел”. Естествено не е като да не съм бил неправ, което ме кара да продължавам да се опитвам да си докажа теорията, че експанжъните са продукт на творческо безсилие. Трудно може да се каже, че Command & Conquer 3: Kane’s Wrath ме опровергава напълно, но няма и да си кривя душата твърдейки, че потвърждава напълно това ми виждане.
Ако трябва да опиша впечатленията си от Command & Conquer наслоявали се вече десетилетие и половина, навярно бих писал с часове и пак нямаше да изчерпя това, което бих искал да кажа. Затова ще ви спестя подобна тирада и ще ги синтезирам в едно изречение: „здрава, брутална мелница в реално време”. Вярно, че имаше моменти в развитието на тази стратегия, които разколебаваха това ми мнение, но с новото отроче на EA, па макар и не оформено като самостоятелна част, до голяма степен се връщам към него.
Command & Conquer 3: Кane’s Wrath едновременно много прилича на предишната – Tiberium Wars (което е що-годе логично за експанжън) и заедно с това е доста различна. От една страна е по-близък до корените на играта – като геймплей, цялостна визия и усещане. От друга великолепното 3D и висококачествените анимации правят възприятието още по-пълно, поради което и задоволството от цъкането е по-голямо.
Сингъл-плеър кампанията обаче е доста разпокъсана. Това пълнене на дупки по историята изличава каквото и да било чувство за цялост, което лично за мен е доста сериозен недостатък. Освен това продължават да куцат елементи от AI-а и това започва да става малко дразнещо. Гложди ме чувството, че EA като че ли трябва да се замислят над някакви персонални промени в този сектор от разработката на игри, защото това далеч не е единствената им издънка.
Новото и любопитно в Kane’s Wrath е global conquest-а. При него мащабите са по-големи и се изисква по-гъвкаво мислене, което ни дава качествено ново изживяване. Също така, в стратегическо отношение трябва да се подхожда по нов начин към него. Извън този режим мисиите са стандартният набор за почти всяка стратегия и протичат по добре познатия начин – правиш си войската достатъчно мощна, за да нападнеш и се юрваш докато не смачкаш противника както и такива, където трябва да прекараш групата си през нивото с минимум загуби. Дето се вика – нищо ново или изненадващо.
Голямото шоу естествено си остава мрежата. Неприятното е, че играта в мултиплеър трудно може да достави каквото и да било удоволствие на неравностойни противници, но в крайна сметка игрите които успяват да намерят този баланс се броят на пръстите на едната ми ръка, така че не е голяма болка. Иначе, ако участниците имат що-годе близки умения изживяването е изключително приятно – бързо, напрегнато и няма начин да не допадне на маниаците на тема стратегия в реално време.
В заключение – добре, но можеше и много по-добре. От една страна имаш чувството, че разцъкваш класика, от друга точно дразнещите елементи на същата не са оправени. Графиката е на ниво, новостите са се вписали в цялостната концепция. Все пак ми се ще следващото издание да не е още един фейслифт, защото Command & Conquer феновете заслужават повече. Оставям на страна въпроса, че аз лично изпитвам съмнение, че EA могат да им го дадат.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=202706#p202706
За този автор
