Кариерата на Вал Килмър е доста противоречива. В биографията му както могат да се намерят доста впечатляващи заглавия, особено през последното десетилетие на отминалия век, така присъстват и периоди на почти пълно забвение, изпълнени с участия във второстепенни и третостепенни роли. Напоследък дори бе стигнал до там да се снима в телевизионен сериал – а ако ще той да е известно име, каквото е „Knight Rider“, това сякаш не подходжа на актьора, влизал под кожата на Джим Морисън, Док Холидей, полк. Патерсън, Батман и дори Господ.
Във всички случаи обаче, вече близо петдесетгодишният калифорниец остава любимец на поне две поколения зрители, и винаги е хубаво човек да го види в малко по-добра светлина, в съвсем нелош филм – макар и нито Килмър, нито „Columbus Day“ на свой ред да достигат чак висините съответно в актьорската си кариера или пък златното време на трилъра, които времена до известна степен съвпадат.
Всъщност, като постройка, лентата наистина наподобява онези по-стари криминални драми, които, гарнирани с доза екшън, по-късно получиха етикета трилър. Тук задъхано действие обаче няма, така че ако сте се насочили към подобен тип кино-забавление по-добре своевременно сменете курса.
Застаряващ обирджия, току що извършил удара на живота си, спира за час да си поеме дъх в градския парк, което му позволява не само да прецени следващите си стъпки и плановете за бъдещето, но и да направи своеобразна ретроспекция на разбития си благодарение на дългогодишната престъпна кариера семеен живот. Който би искал донякъде да възстанови, особено след като тя е приключила. Същевременно, заформя и странен, но откровен разговор с малко момче, което също се оказва в парка, позволяващ му, чрез диалога, да оцени по-добре постъпките си и да достигне по-голяма дълбочина.
Това, разбира се, е само едната страна на медала – от другата, „Columbus Day“ далеч не е най-проникновената философска драма, намирала място под прожекторите, макар че не е и чак плитък. Сред останалите му недостатъци най-силно се усеща мудността не просто на отделни пасажи, но и на цялата лента, в степен, в която дори съдържанието и не предполага. Всъщност, действието се развива изцяло в споменатия парк, както и в спомените на главния герой. Друг неприятен момент, е че се включват твърде много странични персонажи, чрез телефонните разговори, които той провежда, понякога остават недостатъчно или въобще представени, и объркването е напълно възможно.
Трябва все пак да призная, че ако не беше Вал Килмър, едва ли щях веднага да посегна към филма. Което не означава обаче, че съм останал разочарован – просто той е от онзи тип, който едва ли ще допадне на кой знае колко широк кръг хора. Или всъщност едва ли щеше, дори и да беше значително по-добре направен, тъй като наистина има още какво да се желае.
Въпреки това, предполагам, че на почитателите на американския актьор ще е приятно да го видят отново в малко по-добро амплоа, малко повече приличащ на себе си – в това число и малко по-втален – а и при съответното настроение филмът си заслужава гледането. Все пак, остава и надеждата, че в някоя от десетината предстоящи продукции с негово участие отново ще направи роля, с която да се запомни.
За този автор
