[b]Черната Мълния (2009)[/b]
Ех, какво доживяхме, руснаците да пуснат супергеройски филм – запазената марка на западната филмова индустрия. Подобни смели начинания могат да дадат доста противоречиви резултати, в което неминуемо ще се убедите сами, ако решите да се спрете на „Черната мълния“.
Сюжетът, най-общо казано, силно клони към „Спайдърмен“, особено пък ако си затворим очите за факта, че действието се развива в Москва, наместо в Ню Йорк или произволно избран, истински или измислен щатски мегаполис. Което, все пак, е поне нотка на разнообразие. Главният герой, поименно Дима (Григорий Добригин) е обикновено, прилежен студент от бедно семейство. Един ден обаче, пред погледа му попада очарователната Настя (Екатерина Вилкова) и любовта разцъфва в пълната си прелест, като пред цялата работа остава един малък, но съществен проблем – добрият му приятел Купцов, който за капак е въшлив с пари.
През същото време, един от професорите на университета крои тайни планове да издири експериментален двигател, с помощта на който да захрани диамантените сонди на своята компанията. Е, в края на краищата, Дима губи момичето, но пък поне се мотивира да се уреди с автомобил. И доколкото финансовият му статус не му позволява да си купи мерцедес, за рождения си ден Дима получава стара черна волгичка, закупена на черно от някакви копачи. Която пък най-случайно се оказва летяща. И изведнъж всичко се променя, а както в цялата камара супергеройски филми, главният персонаж решава да се посвети на борбата с престъпността и злото във всичките му форми и размери, мотивиран от загубата на близък човек.
Един от страничните ефекти на доста типичния сценарий на „Черната мълния“ са многобройните нагласени ситуации от сорта на „аз случайно казах еди-си-какво, което еди-си-кой чу и интерпретира по крайно невероятен, но невероятно удобен за мен начин”. Подобни насила заложени верижни събития от една страна окончателно развалят впечатлението за реализъм – а той и без друго липсва, което е напълно нормално. От друга обаче, на зрителя все пак му става интересно как сценаристите са сглобили и преплели отделните действия чрез подобни изкуствени сглобки, като трябва да се признае, че поне в случая имат някои отделни попадения.
Сред напълно негативните страни на филма пък е представата за универсалните добро и зло, която е най-малкото морално остаряла, и дори сродните продукции, особено по-качествените, се мъчат да разчупят. Поне по малко. Отрицателните персонажи тук са зли, деструктивни и неморални, мотивирани единствено от собствената си алчност, докато положителните – естествено – са втора генерация пазители на доброто. Такива черно-бели краски правят филма по-скоро детски, отколкото каквото и да било друго.
Законите на физиката пък са емигрирали някъде към по-топлите ширини – разни там автомобили преминават през верига от катастрофи без това по никакъв начин да се отразява върху структурата им, докато безскрупулни бизнесмени завират ръцете си в реактивни двигатели, за да се оборудват с безценен чаркаляк. Волги събарят сгради, а диамантени сонди погубват цели столици. Сиреч, съвсем в края на спектъра измишльотини, което по някой път е незабавно.
Актьорската игра поне не прави лошо впечатление. Не бих очаквал руснаците да се изложат там, като се има предвид цялата им филмова и театрална традиция. Забелязва се, разбира се, типично руският стил на игра, което за мен обаче е по-скоро положителен фактор, а и – отново – разнообразие.
В резюме, все пак, струва ми се руското кино не бива да пада до нивото на Холивуд и неговите евтини (освен в смисъл на долари) супергеройски филми. А освен че е напълно безсмислено, очевидно и начинанието не се отдава особено на местната школа. И все пак, ако решите, че заради произхода филмът си заслужава да изтърпите посредствения сюжет и редицата недообмислени сцени – бихте могли да му хвърлите едно око. Поне на фона на другите подобни средноразрядни ленти не изглежда чак толкоз по-зле.
За този автор
