[b]“Ловци на дракони“ (2008)[/b]
Лиан-чу и Гуиздо са хора с опасна професия. Те скитат из един сюрреализъм, какъвто, честно, не можех да си представя и спасяват цели села от драконовата напаст. Е, може би не са най-добрите в своята област, може би дори не са от добрите, но пък взимат евтино и си вършат работата съвестно, особено, когато ги помоли едно толкова мило и безпомощно момиченце като Зоуи.
На кратко, “Ловци на дракони” е популярен френски анимационен сериал, разпрострял се върху петдесет и един епизода в два сезона и фокусиран върху приключенията на гореспоменатите двама и домашният им пекинезоподобен дракон Хектор. От тях Лиан-чу е съсредоточил мускулите и доброто сърце, докато в Гуиздо се намира комерсиализъм в излишък и по някакъв начин се предполага той да е мозъкът на операциите.
Вселената, в която се развива действието е забавна, цветна и както споменах, сюрреалистична. Още по-цветни и забавни са драконите, каквито, повярвайте, не сте виждали никъде другаде. Стилът на анимацията е силно карикатурен.
Освен, че е адаптиран и на комикс, тази част от сагата, която е нарочена да набере световна популярност е пълнометражния филм, за който основно става въпрос, най-малкото защото е правен и с дублаж на английски език. Къде обаче се намира “Ловци на дракони” в световния анимационен пъзел?
Макар да се приближава донякъде до “Ледена епоха” като забавност, му липсва тънкия хумор на “Hoodwinked”, а е много далеч от драматизма на “Уол-и”, поради което смело можем да го наречем комедия. На моменти остроумна, на моменти дори тъжна, но гарантирано забавление. От анимацията едва ли можем да се оплакваме, понеже безпроблемно си е достигнала необходимото съвременно ниво, но истинското достойнство на филма, според мен, си остава в сюрреализма.
За този автор
