[b]Каприка (2009)[/b]
Преди да се спра за кратко на самия филм, не мога да пропусна поне в няколко реда да спомена продуцентите на поредицата, или по-точно вече вселената на „Бойна звезда Галактика“, в която влиза и „Каприка“. При това само с добро. А причината е начинът, по който буквално обгрижват аудиторията си – защото, всъщност, през цялото време тяхната публика получава по нещо ново, интересът и се поддържа, не се крепи на слухове, недомлъвки и обещания с половин уста, а през същото това време дори общата концепция продължава да се развива и надгражда.
Така беше с циклите уебизоди в промеждутъците между половинките или целите сезони, така беше и с „BSG: Razor“, така стана и с пилотния „Caprica“, за който ще стане дума по-долу. Който, между другото, изключително удачно бе пуснат не само на DVD, но и за платено теглене в iTunes – в крайна сметка, високите технологии отдавна са част от ежедневието и не е логично да се ползват по изключение. Само след няколко месеца пък ще излезе „BSG: The Plan“, и дори и да не ни изненадат с още нещо междувременно, неусетно ще настъпи време за обявения за догодина нов сериал. И да, можете да кажете, че всичко това е маркетинг – до голяма степен ще е вярно – но е ясно, че тези хора не преживяват на фотосинтеза, а и можеха да си дават далеч по-малко труд с горе-долу същия успех, предвид че този тип редови зрител е най-малкото доста верен.
Така че, огромна червена точка за Роналд Мур и компания в тази насока, и дори в по-общ план бих могъл да кажа, че само се надявам поведението им да се превърне в еталон и да подтикне и колегите им, продуценти на повече или по-малко известни, дори нови сериали завбъдеще. Още по-важното обаче е, че същинските овации отиват за самата „Каприка“, която се оказа доста по-впечатляваща от очакваното.
Задължително, разбира се, трябва да спомена, че подобно на пилотните мини-серии на „Бойна звезда“, и при новата поредица стартиращият двоен епизод представлява по-скоро апетитен ордьовър, отколкото съвсем пълноценен филм. Може би обаче този път опитът с първия сериал си е казал думата, или още по-вероятно – фактът, че сценаристите вече са окончателно откъснати от по-стария първообраз, не са ограничени дори от частичните паралели с него, които имаха известно значение поне в началото на BSG, и настъпват на практика в непознатата територия, представляваща миналото на Дванадесетте колонии и предисторията на целия конфликт. Именно поради което „Каприка“ изглежда даже по-смислен, по-задълбочен и по-комплексен, давайки предпоставка за още по-стойностен бъдещ сериал, доколкото това е възможно.
Самата история, както можеше да се очаква, започва привидно семпло – с две личности, обединени от обща трагедия – загубата на най-близките при терористичен акт. От една страна, Джоузеф Адама – юрист, ангажиран в защитата на твърде съмнителни и откровено престъпни персонажи от подземния свят, от друга – кибер-геният Даниел Грейстоун, зает в разработката на секретни проекти за министерство на отбраната на Каприка. Твърде различни като личности, дори в скръбта си, първоначалният им сблъсък е наистина кратък – но за сметка на това достатъчен, за да доведе сериозни последствия зад себе.
Същевременно обаче, това се развива на фона на едно твърде преситено общество, достигнало до невероятни крайности в желанието да задоволява различните си потребности, особено при младата генерация. Напълно излишно е всъщност да не се прави взаимовръзката с „Галактика“, където присъстваха достатъчно намеци за това, макар и в съвсем различна обстановка, непозволяваща им да се разкрият. А по всичко личи, че предстои да получим именно тази представа, при това в дълбочина. С други думи, имахме представа, че Колониите не са равнопоставени и между тях съществува разрив, политически и социален, но нямахме представа за дълбочината му. А тя, както се оказва, е наистина сериозна, при това на всички обществени нива. Символичната религиозна борба между монотеизъм и политеизъм също бе в основата на първия сериал, но тук получава съвсем друг оттенък.
Въобще, в интерес на истината, „Каприка“ има много по-изявени, поне до тук – не че се съмнявам, че ще се запазят – черти от настоящето, доколкото „Галактика“ значително наподобяваше древногръцки епос с отделни, осезаеми, но по-дълбоко скрити паралели. Но както добре знаем, всичко се повтаря, това просто е друг етап от развитието на цикъла на историята.
Кастинга няма да коментирам подробно, тъй като при един епизод, бил той и двоен, е твърде рано да го обсъждаме. Все пак, ще спомена специално, че притесненията ми относно Исай Моралес (Джо Адама) отпаднаха напълно – а те се базираха на това, че донякъде образът му бе косвено изграден в „Галактика“, както чрез референции, така и чрез твърде силните персонажи на Едуард Джеймс Олмос и Джейми Бамбър (Уилям и Лий Адама). Специално с първия имат дори известна физическа прилика, както и достатъчно сходство в поведението на екрана – може би присъствието на Моралес е с една идея по-незабележимо от това на Стареца, но в крайна сметка той няма да е онзи, който ще поведе човечеството през цялата Галактика към спасението и митичната Земя.
Остават, разбира се, музиката и ефектите. Първата, за радост, отново е дело на Беър Макриъри и дори могат да се намерят сходства в част от темите, и саундтракът се очертава също толкова силен. Ефектите на свой ред са с качеството на тези на BSG, въпреки че поне за начало действието е приземено на централната Колония и ги няма онези свръхефектни космически схватки – сиреч са от друга категория. Но накъдето и да се развие действието, окото няма да остане незадоволено.
Въобще, в резюме, страхотно начало на „Каприка“, заявка за великолепно фантастично шоу, особено предвид че Мур и сътрудниците му вече показаха, че знаят чудесно как да реализират потенциала му. Такова, след което остава единствено нетърпението, с което можем да очакваме бъдещия сериал.
За този автор
