Поредният беглец. Самоубиец, избрал смъртта в слабостта и малодушието си. Достигнал безизходицата на собственото отчаяние, гонен от страховете си. Страхове, пред които е навел глава и на които се е подчинил. Покорен от стягащата им хватка, която неумолимо го смазва. Несигурността все по-често го е обземала, обвързвала, задушавала. Докато накрая е било невузможно да събере смелост и да се изправи срещу своите страхове. А някои се възхищават на другата, криворазбраната смелост, на безсмислената жертва. На най-долното бягство.
Болката е силна, натрапчива. Безмълвно се промъква и погубва духа в любовната си хватка. Той се мъчи да избяга, влачейки оковите на страданието, но винаги се връща при Нея. Защото Тя е там и винаги го чака. И всеки път е по-силна от преди.
Колко болка може да понесе съзнанието? А колко малко е нужно, за да побегне духа в объркания лабиринт, който той самият представлява… Да се изгуби в себе си, опитвайки да избяга от уникалната си същност. В такива моменти страхът от собственото “аз” се пробужда. Бягство след бягство, които само водят в дълбините. Опит да се скрие, да забрави… Бягство след бягство, още по-дълбоко. Докато неусетно границата изчезва, премахната от самия теб. И най-тъмните и далечни кътчета на душата се оказват места, в които тя вече не съществува.
Не знаеш. Не можеш. Не си искал… Какво от това? И има ли някакво значение? Защото слабост е да не си опитал. Слабост е да побегнеш от битка – с врага, с любимия, с приятеля, с живота,… със себе си. Всеки път, когато се предаваш, убиваш частица от себе си. Всеки път, когато се отказваш, слабостта те надвива.
Приеми поражението като дар, от който може да се учиш и който е също така желан както победата. Не се предавай, не се оставяй на страха. Колкото и да е гаден животът с теб, винаги има избор. Избор различен от безизходицата на смъртта, на всяка малка смърт, която сам си причиняваш. Отвърни на ударите, както си способен. Остани. И рано или късно ще се надсмееш на съдбата. Ще й докажеш, че тя не съществува.
Не се опитвай да избягаш от себе си… Не ще го постигнеш. Нима собственото ти отражение от камъните долу те привлича? Там ли са последните частици живот, които искаш от този свят? Дори да няма никой друг, никой, който да е свързан с теб… Бъди човек, какъвто си създаден. Следвай себе си, а не жестоките прищевки на случайността. Не бягай от живота, а го приеми каквъто е. Приспособи се и го подчини. Защото той е твой. А не ти негов.
Поеми ръката ми и слез от моста, върни се на пътя, който ти предлага избор. Другият – бягството, той е пътят на прекършената воля.
За коментари и вот: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=2240
За този автор
