Братя (2009)
Знаете ли, много често забравяме, че зад всеки един човек попаднал в тежка ситуация стоят още поне няколко, които я съпреживяват. Че човешката драма почти никога не е самотна и че понякога тежестта за околните е не по-малка, макар и различна, от тази на самият индивид. „Братя“ ни напомня именно това или поне в частния случай, когато иде реч за войната и гамата войнишки травми като чувството на вина, страх, промяната от весел и забавен, добър човек към мрачното и депресиращо аз на обремененият от проблеми такъв.
Посланието е най-видно в момента, в който малката Маги се пита на висок глас дали не е по-добре Сам да беше останал мъртъв. Защото вече не е същият човек. Защото носи целия ужас в себе си, променяйки всички около себе си, променяйки малкия свят на семейството си към нещо мрачно и тревожно. И все пак всичко това е гарнирано с идеята, че дори в такава ситуация никога не оставаме сами. Дори когато нещата съвсем излязат от контрол винаги има някой, който да каже, че „все пак сме братя“, както в случая, или роднини или приятели – без значение. И можем да потърсим помощ.
Наистина много силна лента, чиито позитиви започват от актьорската игра, показана най-вече от Натали Портман, Джейк Гиленхаал и учудващо – Тоби Магуайър. Може би резонно последният получи и номинация за мъжка роля за престижните награди „Златен Глобус“, макар че, ако трябва да бъдем честни, все още му липсва пластичност. Духът, с който влиза в ролята си, е уникален и именно това го прави жив, убедителен и реалистичен. Но въпреки това не мога да се отърва и от противоположното чувство, че имаше далеч по-добри варианти за ролята на Сам, които нямаше да пораждат никакво съмнение кой трябва да бъде победителя в категорията.
Режисурата също е безупречна. Бих казал, че почти не се намират излишни сцени, като дори тези, които изглеждат такива, носят достатъчно смисъл към общото, че да е трудно да се определят като ненужни. Операторската работа също е на достатъчно високо ниво, но измежду всички художествени аспекти най-много впечатляват именно цялостната постановка, това което наричаме кинематография във всичките аспекти на изкуството и посланието, акцентите, които ни карат да почувстваме драмата в един по-широк спектър.
Тъй че в заключение можем да кажем, че „Братя“ си заслужава. Тъй като е наистина добър филм. Дълбок, смислен – рядко срещана комбинация в модерното кино. С великолепна актьорска игра и, може би трябва да споменем, страхотен саундтрак и най-вече парчето „Winter“ на U2, което също съвсем резонно си отнесе номинацията за „Златен Глобус“. Но последното всъщност далеч не е най-основното. Колкото до препоръката – тя мисля е ясна, това е една от малкото ленти, които задължително трябва да се видят.
За този автор
