[b]Black Sabbath – Dehumanizer[/b]
1992, Reprise
Line-up:
Tony Iommi – guitars
Ronnie James Dio – vocals
Geezer Butler – bass
Vinny Appice – drums
Geoff Nicholls – keyboards
Track listing:
1. Computer God; 2. After All (The Dead); 3. T.V. Crimes; 4. Letters From Earth; 5. Master Of Insanity; 6. Time Machine; 7. Sins Of The Father; 8. Too Late; 9. I; 10. Buried Alive; 11. Time Machine (Wayne's World version)
![]("http://www.sivosten.com/gfx/dehumanizer.jpg")
Ако се спрем за кратък поглед над дългата и изпълнена с поврати, нови лица – и най-вече стари нови муцуни – история на група от легендарния калибър на Блек Сабат, то можем да си я разделяме на периоди и подпериодчета, съпроводени с един или друг скандал, до трето пришествие. Култовите първи албуми в оригиналния състав, слабият период на Ози, взривното „завръщане“ с Дио, отчайващият експеримент с Йън Гилън и накрая най-мрачната и може би най-подходяща за отдавна изградения имидж на групата епоха на Тони Мартин. От там нататък – „реюниъни“ – отново с Дио, отново с Мартин, до Black Sabbath – Reunion (1998), откогато насам отново са в първородния си облик.
Съвсем накратко дотук, да се прехвърля на самия албум.
Dehumanizer е безкомпромисно най-тежкият като звук албум, издаван някога от Блек Сабат. Първо, Тони Айоми и по принцип нестандартните му рифове (само да не се беше отплесвал в [i]онзи[/i] Tony Iommi Project), второ – басът на Гийзър Бътлър (който ще звучи подобно и в Ozzmosis на Ози някоя година по-късно). И, разбира се, плътният глас на Дио (е, поне по-плътен от всеки друг вокалист на Сабат). Без да омаловажавам ударните на Вини Апис, дори напротив. Коренно различен от предишните албуми – с нисък звук, много жица, рендосващ бас, леко продрани вокали – този от 1992 представя напълно ново и уникално лице на Сабат.
Още повече, по принцип фееричният Дио с неговите приказни дракони, замъци и принцеси отстъпва в текстосътворението пред доста по-мрачна, социална и проблематична, „сабат“-ска тематика, сякаш от времето на Ози. Акцентът пада на влиянието върху масите. Не, че Dehumanizer е тематичен в класическия смисъл на думата – няма връзка и между отделните песни, просто споделят сходен смисъл. Може би този особен формат е плод на все повече затъващата солова кариера на Дио – от Holy Diver и The Last in Line насам, все надолу – а може и да не е, да е просто съвпадение. Но е факт, че не присъства, ретроспективно, нито в Heaven and Hell, нито в Mob Rules на Сабат с Дио. Тук няма Neon Knights или The Sign of the Southern Cross, заменени са от Computer God и Letters from Earth. И дори полуотвлечената, малко мистична полубалада Too Late звучи различно в контекста на останалата част от албума.
Възможно е TYR или Headless Cross с великолепният Тони Мартин (жалко, че солово е друга бира) да са същинският късен Сабат – мрачни, тежки като атмосфера, леко митични. Вероятно и докараният малко по инерция TYR не им отстъпва. Но Dehumanizer е изключение, което потвърждава правилото – ангажиран смислово и твърде добре подбран откъм състав и звучене.
Лична оценка: 10/10
[b]Иван Атанасов:[/b]
Първата песен от албума – Computer God – започва със средно темпо, но към края придобива доста бързина, което в комбинация с наистина гениалните вокали на Дио я прави доста технична и разнообразна, според мен перфектният начин за въвеждане на слушателя в този доста разнообразен като идеи и звучене албум.
За да не ни доскучае, Сабат продължават с After All (The Dead), Letters from Earth, Master Of Insanity и Too Late, които се отличават с бавeн и тежък звук, като биха могли да бъдат определени като типични представители на doom-звученето. Великолепни вокали на Дио и страхотни тежки, „събрани“ рифове.
Между тях можем да чуем може би най-бързата песен на Сабат – TV Crimes, което идва като доказателство колко разнообразен е албумът и защо всеки може да намери своята песен в него. Лично за мен това е една от най-добрите им песни въобще. И, въпреки че е сравнително кратка и доста бърза, остава и достатъчно тежка.
След Too Late следва I, която малко напомня на Сабат през 70-те – вероятна причина да е сред любимите на феновете. Това допълнително разнообразие в албума е добре дошло, дори само защото си спомняме как се прие иначе доста приятният, но и различен Jugulator на Judas Priest.
Най-комерсиалната песен в Dehumanizer определено е Time Machine – приятна, но комерсът според мен няма много място в метъла.
Лична оценка: 9/10.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6157
За този автор
