Бойна звезда Галактика: Планът (2009)
„Планът“ се появи малко по-рано от заплануваното, за радост на почитателите на „Бойна звезда Галактика“, но пък това бе и най-малкият възможен сюрприз, който можеше да им поднесе. А както се оказва, те не са един или два, въпреки че от друга страна не са и толкова невероятни, а и не всички от тях задължително приятни.
За режисираната от Едуард Джеймс Олмос лента се изговори уж немалко още на предварителен етап, но като се замисли човек, наличната информация всъщност бе доста обща и оскъдна – очакваше се „Планът“ да се развива в ретроспекция спрямо „Бойна звезда Галактика“, както и да добавя още една специфична перспектива – гледната точка на силоните към цялостното развитие на конфликта им с обитателите на Дванадесетте колонии. Съответно, предполагаше се да разберем не само малко повече за мотивите им, но и за същността на осемте, на последните пет, може би дори да получим известна идея за спрения седми модел. Типично в духа на сериала обаче, нагласата биде задоволена горе-долу наполовина. Нито филмът се оказа точно филм, нито ретроспекцията – пълнокръвна – а доколко в дълбочина придобиваме представа за движещата сила зад действията на самите силони, де факто за Плана, е до известна степен спорно.
Практически, „BSG: The Plan“ преразглежда изоснови първи сезон на фантастичната сага, но от диаметрално противоположния ъгъл, буквално запълвайки някои от празнините и относително висящите моменти по неговото течение. Доколкото в продължение на петте години на сериала се налагаше впечатлението, че действията на силоните следват абсолютно някаква предварително зададена посока, и въпреки нееднократните отклонения оставаше привкуса на чисто машинно поведение, то по време на двучасовата лента не само се установяват граници между различните модели, но се открива и своеобразна йерархия, известна пластика в действията им, дори всеки от тях придобива идентичност. Изяснява се, дори – като следствие – разкола сред моделите, с различните им позиции, който е и водещ в продължение на половината поредица.
От друга страна обаче, това можеше да бъде постигнато и по много по-задоволителен начин. Оказва се, че „Планът“ не се различава особено от уебизодите, уплътняващи не само времето, но и допълнително подчертаващи идеите, служещи за свързващо звено между отделните сезони, и на практика може спокойно да мине за пакет от тях – в цялата му продължителност се редуват кадри от самия първи сезон, допълнени от нови сцени, с дължина от някоя друга минута, правейки действието дотолкова накъсано, че е просто абсурдно да се проследи. И за разлика от „Razor“ дори, който бе още по-страничен за сюжета, но поне кохерентен, последният реално продукт от серията не само би представлявал интерес единствено за нейните заклети почитатели, добре запознати с тока на събитията, но вероятно би могъл да се гледа и само относително скоро след привършването на самия сериал, когато те са още пресни.
Иначе, безспорно, предполагаше се, че „единиците“ са мозъка на операцията, както и че са най-крайни в позицията си, а определено добри, отново, са епизодите с разнообразните „шестици“. Даже две от най-слабите като че ли, поне в контекста на BSG, звена – отношенията Бумър/Адама и Лиобен/Кара – общо взето се осмислят, а с една идея повече материалност придобиват и Петте. При все това обаче, впечатленията остават доста противоречиви.
За всеки случай, ако сте любители на „Бойна звезда…“, то не бива да пропускате и тази възможност да надникнете още веднъж във вселената на сериала – „Планът“ без съмнение има какво да ви предостави, макар и по един доста специфичен и дори не точно гледаем начин. Дори бих допълнил, че от всичките допълнения към сериала е може би най-стойностен от смислова гледна точка, но въпреки това си остава само и единствено екстра – което на свой ред дава мегдан за достатъчно разочарование.
За този автор
