[b]Asia – Phoenix[/b]
2008, EMI America Records / Frontier Records / King Records
Line-up:
– Geoff Downes – keyboards, back vocals
– John Wetton – bass, lead vocals
– Steve Howe – guitar, back vocals
– Carl Palmer – drums, percussion
Tracklist:
1. Never Again; 2. Nothing’s Forever; 3. Heroine; 4. Sleeping Giant / No Way Back / Reprise; 5. Alibis; 6. I Will Remember You; 7. Shadow of a Doubt; 8. Parallel Worlds / Vortex / Deya; 9. Wish I’d Known All Along; 10. Orchard of Mines; 11. Over and Over; 12. An Extraordinary Life
Макар и да смятам да пропусна по-големите подробности около самите Asia, тъй като вече съм [b][u]писал по-обстойно за тях[/u][/b], все пак бих искал да спомена една-две. „Phoenix“ е десетият студиен албум на британските прогресив-рок ветерани. Същевременно юбилеят за тях е двоен, тъй като това е и първата тава за целия оригинален състав на групата след двадесет и пет годишно прекъсване – за последен път тези четиримата записват заедно през далечната 1983 г., когато излиза „Alpha“.
Любопитен е обаче и моментът, че понастоящем съществува и втора формация на Asia, която включва други трима изявени участници в нея – дългогодишният вокал и басист Джон Пейн, барабаниста Джей Шелън и китариста Гютри Говън, под името Asia feat. John Payne. От тях също се очаква албум, макар и в неопределеното бъдеще – всъщност става дума за планирания преди повторното обединение на другата Asia „Architect in Time“. Но това, разбира се, тепърва предстои.
Ако има нещо показателно или символично в заглавието на един албум, което наистина да отразява съдържанието му, то с присъщия си лаконичен прийом Asia са уцелили най-правилното. Двадесет и пет години по-късно това, което се е променило в звученето им, е най-вече натрупаният с десетилетията опит. Доколкото в началото на осемдесетте в записите все могат да се намерят някои пробойни, то „Phoenix“ е просто майсторски шлифовано музикално бижу.
Иначе, като самата митологична птица, британците се издигат от пепелта с нежен симфоничен рок, изтъкан от красиви мелодии, продължителни и разчупени разсвирвания в разнообразни комбинации от инструменти и вокали, и всичко това поднесено в типичния им не мощен, но поглъщащ и атмосферен стил. Не е, разбира се, и някаква изненада, че албумът е с обща продължителност над един час, макар и този път да липсват чак прекалено дългите парчета – с изключение на двете съставени от по три части, от които втората инструментал, надминаващи осем минути.
В заключение, своеобразното завръщане на Asia на сцена, струва ми, се може да се нареди сред най-добрите от вълната реюниъни, на които станахме свидетели през последните десетина-дванадесет години. Най-малкото е подкрепено от силен студиен албум и по този начин не звучи дори за момент изкуствено по какъвто и да е начин. Но дори и отвъд него, само под общия флаг на групата, „Phoenix“ спокойно се нарежда сред най-добрите им произведения.
За този автор
