![]("http://www.sivosten.com/gfx/frzav.jpg")
"Френското завещание" е абсолютно първият ми сблъсък с Андрей Макин. Честно казано, първоначалните ми очаквания бяха за доста по-забързан роман, и може би подведен от френската жилка на автора отпървом малко се запънах на уводните страници, изпълнени с типичния руски стил. Трябва да призная, че не се разбирам особено добре с класиката на русите – имат един такъв много специфичен плавен и изключително обстоятелствен изказ, на места до дребнава детайлност, благодарение на който наистина се потопяваш в обстановката, но и се движи на тънката граница на отегчението, когато вече очакваш и очакваш с нетърпение развитието на действието.
Оказа се, че Макин не е от досадния тип автори, и още няколко страници по-нататък, след като преодолях това първо препятствие, успя напълно да ме погълне в произведението си. Но първо две думи за самия него, тъй като "Френското завещание" е автобиографичен роман. Роден в Сибир преди петдесет години, от смесено руско-френско потекло. Преподавател по философия, в не съвсем добри отношения със съветския режим, емигрира във Франция по време на Перестройката. Издава с трудности първите си романи на френски, преди да се наложи като един от добрите руски/френски романисти.
Тази му книга е книга за сблъсъка на три вселени, имали съмнителното щастие да попаднат в една пресечна точка – демократична Франция, от една страна, и царска Русия преди, и комунистическа Русия след Революцията, от друга – и плодът на този фойерверк. И този на другият катаклизъм – двете Световни войни. Особено силен е контрастът между сибирската Саранза и лелеяният Париж, двете страни на монетата в подрастващото съзнание на главния герой, буквално диаметрално противоположни – не само географски.
Оставам с впечатлението, че Макин залага основно на впечатления и настроения – не бих казал, че романът му поставя някакви конкретни въпроси, нито пък дава особени отговори. По-скоро поднася плод за размисъл, в един малко меланхоличен и доста тъжен, типично по руски разказ за нещата, които някога са били, без да подчертава изрично дали би трябвало да бъдат и занапред, или не, и оставя цялото решение в съзнанието на читателя.
–
[b][u]Повече информация от страницата на издателство „Колибри“…[/b][/u]
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?t=6946
За този автор
