Точно като през петдесетте. Трябва да призная, че когато преди време прочетох, че ще излиза фантастична лента в стил средата на отминалия век, по-скоро останах с впечатлението и тайната надежда, че хората, занимаващи се с нея, ще сътворят нещо леко хумористично и по-оригинално с отделни забежки към миналото. Или пък пародийно, което би било доста актуално на фона на всичките римейкове, изливащи се като порой напоследък. Уви, нещата не стоят по този начин с „Alien Trespass“, и макар че филмът има определен чар и по същество никак не е лош, едва ли ще затрогне някой друг освен запалените почитатели на фантастиката. При това най-вече подръпвайки носталгичната струна.
Наистина, ако изключим факта, че е цветна, по всяка една точка продукцията е изпълнена изцяло в маниера на отминалите десетилетия – от костюмите и декорите, през праволинейния сюжет, до жаргона, поведението и дори лафовете от време оно. Историята е безкрайно простичка – на Земята, или по-точно някъде в затънтената американска провинция, се разбива летяща чиния с междузвезден блюстител на реда и неговия опасен, голямоок, пипалест и чат-пат невидим затворник, който не само, че яде хора, но и се явява заплаха за цялата планета, вземе ли да се размножи.
Естествено, подобен развой на събитията е немислим, и шерифът-инопланетянин със звучното име Ърп – но не Уаят – се впуска по следите му, заел временно тялото на местния астроном. Където неизбежно ще се намесят храбрата сервитьорка от местното кафене, шепа тийнейджъри и локални ченгета, а след постепенно преодоляване на човешкото недоверие, предизвикано и от странното поведение на извънземния, всичко ще завърши с голям хубав хепиенд и малко поука.
Е, не може да се отрече, че поне във възстановката на модата от петдесетте създателите на „Alien Trespass“ са се справили доста сносно. Друг е въпросът, че костюмите от каучук или фолио, както и локвичките лепило могат да изглеждат само забавно на модерния зрител – но както вече споменах, филмът е с очевидно таргетирана аудитория. Дори и що се отнася до кастинга – с изключение на Ерик МакКормък (Уил от „Уил и Грейс“), голямата част от лицата на екрана са малко или повече познати именно от фантастични продукции и най-вече сериали. Наистина, повечето без големи роли, но сред тях се открояват ветераните Робърт Патрик и Том МакБийт, когото феновете на Старгейт SG-1 помнят достатъчно добре, Сейдж Брокълбанк, който поигра доста в „Psych“, както и немалко участници в „The 4400“.
Но това, разбира се, са най-вече дребни детайли. В резюме – ако случайно ви дойде гъдела да си припомните прощъпулника на екранната фантастика, новият поне като рождение „Alien Trespass“ на практика не е лош избор. Едва ли обаче има някаква друга особена причина да се захващате с него, най-много малко да се посмеете и доста да съжалявате за изгубеното време.
За този автор
