[b]Въздухари (1994)[/b]
[i]Born to raise hell, Born to raise hell
We know how to do it and we do it real well[/i]
„Въздухари“ не е типичният филм, който бихте гледали с гаджето вечер, докато се гушкате, ядете розови пуканки и пиете захарен сироп. Всъщност с повечко въображение можем да го окачествим дори като романтична комедия, макар че романтичната част е доста рошава и небрежно брадясала. Но пък комедийната си е на ниво – диалозите и ситуациите са живи и свежи, а музикалните задявки и саундтракът определено могат да ти оправят деня.
Накратко за сюжета – Чаз е фронтмен на световно неизвестната банда „Самотния рейнджър“ (сигурно и вие се питате как е възможно група от трима човека да е самотен рейнджър), който през последните месеци претърпява редица неуспехи в личен и „професионален“ план. Никъде не искат да пускат сингъла, който са записали с групата, а напоследък даже изявите им наживо клонят към нулата, като за капак на всичко и приятелката му го напуска. Чаз и компания се отправят към градското рок радио с надеждата, че този път ще им пуснат записа и оттам насетне историята се завихря. Запознаваме се с най-готиния радиоводещ, който пуска нашите момчета в ефира без тяхно знание. Откъдето започват и проблемите – както неговите, така и на цялата радиостанция. Защото, когато един Самотен Рейнджър е изнервен, той посяга към оръжието (било то и воден пистолет).
Така, неочаквано за всички (особено за групата) всички присъстващи в сградата на Бунтовническото радио се оказват заложници на трима леко неуравновесени младежи, решили да покажат на света що е то рок енд рол. Ако след това очаквате някакви нестандартни развръзки и разчупен сюжет, по-добре спирайте филма овреме. Защото не това е силата на „Въздухари“. Напротив – всичко се развива по една права и предвидима линия, но затова пък много забавна. Пишман терористите са обградени както от полицаи, така и от постоянно увеличаваща се тълпа фенове. Медийната им известност удря тавана, а в радиото виждаме стокхолмския синдром в действие. През това време другата сюжетна линия проследява нощния живот на мацката на Чаз, защото се оказва, че само тя има копие на сингъла (откъдето тръгнаха нещата).
И накрая, както се полага на всяка една себеуважаваща се комедия, завършваме с хепиенд. Какъв обаче ви предлагам да разберете сами. Ще спомена само, че във филма са включени кадри от живо изпълнение със самия мистър Моторхед – Леми Килмистър.
Така че „Въздухари“ е доста веселяшки, ненапрягащ филм, който може да бъде достоен завършек на един тежък и уморителен ден. Препоръчително е да се гледа с весела компания. Ако все пак рискувате да прекарате този час и половина с гаджето, е… едва ли ще е толкова страшно, в случай че и двамата тачите рок музиката.
За този автор
