[b]Коледна песен (2009)[/b]
Да лепнеш на „Коледна песен“ етикет „за деца“, какъвто виждаме на не едно и две места, и да говориш за весело потрепване на коледното пламъче в душата е проява на чисто и просто скудоумие или непознаване нито на произведението, нито на триизмерната анимационна адаптация на режисьора Робърт Земекис. И с този увод се надявам да разсея всякакво съмнение, че малкото ви дете ще се наслади на филма, като за доказателство можем да приведем дори простичкия факт, че огромна част от диалозите са едно към едно с романа на Дикенс, който далеч не е известен с лекотата, с която се чете – даже точно обратно.
Истината е, че новата „Коледна песен“ е една от най-добрите адаптации на класическо произведение, което съм виждал напоследък. Дори да изключим вече споменатия диалог, можем да добавим цялостното впечатление, което създават както пейзажите, така и персонажите. Настроението е мрачно, съвсем подобаващо на историята на Ебенизър Скрудж. Ефектите допълват цялото преживяване по великолепен начин, и с изключение на едно две места са използвани с доста солидно чувство за мярка.
Естествено навярно ще чуете едно две мнения, че коледните семейни филми трябва да са весели и забавни. Глупости! Класиката не е станала такава по случаен начин, а романът на Чарлз Дикенс определено се нарежда измежду маститите представители на същата. Въпреки мрачното си, съвсем не коледно настроение. Празниците са време за веселба, но естествено нищо на този свят не е чак толкова откровено праволинейно и е съвсем естествена гарнитурата от чувства като вина, страх и съжаление. Така че защо да не ни се напомни, че докато празнуваме има малки момченца и момиченца, които тънат в мизерия и навярно няма да доживеят следващия празник.
Но нека все пак разгледаме „Коледна песен“ и от чисто техническа гледна точка. Земекис е доказал, че се справя отлично с триизмерната анимация, показва го и сега. Гледките, атмосферата, която е създадена е на изключително високо ниво и дори само сцените с духа на съдружника на Скрудж или духа на настоящата коледа заслужават адмирации, а далеч не са само те. Така че в това отношение не може да се отправят сериозни забележки. Може би има един или два момента, които са излишно зрелищни, но в крайна сметка, без да дразнят.
Като цяло по отношение на чисто техническото изпълнение на лентата – както откъм музикална гледна точка, така и във всеки друг споменат или немаркиран в ревюто аспект наистина трудно могат да се намерят кусури, като може би единствено можем да съжаляваме, че до нас достига дублиран, което определено е негатив на фона на брилянтното озвучаване в лицето на Джим Кери и компания.
И в заключение изглежда само можем да добавим, че ако си избиете всички коледни стереотипи от последните няколко декади, можете спокойно да се насладите на „Коледна песен“ и тъмната гротеска, ала Дикенс, поднесена ни от Робърт Земекис. Ако ли пък искате забавен семеен филм – има дал бог такива, дори по същата книга, по добре си изберете от тях. Изборът е ваш, но все пак бих ви препоръчал първият вариант, защото иначе ще изпуснете един отличен филм, който макар да не се класира в категорията „велик“, и то просто заради предъвкваната с десетки години история, която няма как да не звучи доста познато и леко изтъркано, наистина си заслужава гледането.
За този автор
