Култ към светлината

[i]“Откъси от легендата за Светлата жрица.

В древни времена, когато светът тънел в страх и безнадеждност, когато кръвожадни жреци на още по-кръвожадни богове изпивали кръвта на народите се появила Тя, спасителката, Светлината в мрака на безпътието. Никой не знае къде е родена и къде е израснала, никой не знае името й дори. И никой не е призван да знае, нито е необходимо за някой да го знае. Нима умът на простия човек е достоен за подобно знание. Но ние, простите хора, бедни и знатни, жреци и воини, деца и мъже, ние трябва да светим делото й, да повтаряме истината й, да славим олицетворяваното от нея. И нека изпадне в ужас и безпокойство този, който отрича истината й, който се отрича от Светлината и пътеката й в мрака.

Това, което знаем със сигурност е, че Тя е била определена за жрица на един от тях, на един от езическите, създание от плът, с животинска глава и женско тяло, гротеска на човешко същество. Нима човечеството е могло да бъде толкова сляпо, да боготвори подобен звяр, и подобните нему, култове на кръв и разруха, които все още процъфтяват в земите отвъд Светлината. Но тя прозряла истината, видяла агонизиращите души на поклонниците, които дават най-свидното на тези богове и чувстват греховната радост на непросветения от тази жертва.

Вървяла Тя от селище на селище, срещала обикновени хора и знатни, и всякакви прослойки на гнилото общество и ги запознавала с истинната вяра, с висшата чистота на Светлината. А словото й се разпространявало от село на село и от град на град, в кралства и империи, по кораби и сред кервани. И всеки, който бил облян в Светлината захвърлял оръжието и прегръщал ближния, споделял имането си с бедния и освобождавал роба си. А кладите със статуите на зверочовеците озарили небето с огньовете на изкуплението.”[/i]

Според легендите култът към Светлината възникнал в началото на Великата човешка епоха, когато една проста девойка от неизвестно селце била озарена от космическата истина и започнала да проповядва, че богове не съществуват, а единствено Светлината е изначалната сила, която е дала живот на растения, животни и хора и продължава да определя живота и съдбите им. След няколко години на скитане из западните човешки земи, тя попаднала в едно село, където хората не възприели проповедите й и за да я накажат за неуважението към езическия им бог я привързали към статуята му в неприлична поза и я оставили да умре от глад и жажда. На шестия ден от началото на астрономическото лято, тя с невероятно силен за изтощеното й тяло глас им казала, че за да изкупят греховете на неверието и жестокостта си ще бъдат сполетени от три големи нещастия. След това в продължение на три дни девойката проронила три кървави сълзи, като след първата измрели всичките им домашни животни, след втората изгорели посевите им, а след третата пресъхнали кладенците им. После мистериозно изгоряла заедно със статуята, към която била привързана, а селото било обречено на вечно страдание. Обгърнати в тъмнина, жителите му се скитали като призраци между рушащите се къщи. И до днес някои от най-отдадените поклонници продължават да издирват това легендарно село, без дори да имат понятие къде точно на континента се намира то.

Далеч по-достоверната история гласи, че някакъв дребен благородник случайно зърнал девойката по време на една от проповедите й и се опитал да я направи насила своя любовница. След като отказала, в гнева си той пробол едното й око с кинжала си и преди да умре от дупката се процедили три капки кръв. Няколко часа по-късно убиеца на Светлата жрица бил затиснат под срутила се статуя на местния езически бог и умрял в страшни мъки, а новината за това се разнесла обратно по местата, откъдето била минала девойката и довела до масово възприемане на проповедите й за истина.
И до ден днешен символа на Светлината са трите кървави сълзи, които проронила девойката малко преди да умре. Най-големия празник на култа е Изкупление, който се чества на шестия, седмия и осмия ден от началото на лятото с пълно въздържание откъм храна и забрана за работа. Децата, родени по време на Изкупление се считат за докоснати от Светлината и им се прави белег от три резки на челото. Според легендата те са предпазени от всякакви болести и нещастия, стига да не прекрачат каноните на култа и да не се отдадат никога на плътски страсти.

Постепенно култът към Светлината се наложил из западните земи и в някои от градовете-държави на изтока. Официален и единствен е само във Федерация Аркана и град Луминор, където е доведен до фанатизъм. Докато селското население вярва безпрекословно в проповядваните равенство, състрадание и стремеж към прост живот, религиозната мрежа от висши духовници се е превърнала в силна политическа организация с огромно влияние.

Храмовете на Светлината представляват каменни постройки от разположени в триъгълник три купола, всеки, от които има вход. На покривите им се намират отвори, които са разположени така че да пропускат максимално количество светлина през целия ден. Наблюдава се рязък контраст между простите селски светилища и богато украсените със злато и скъпоценни камъни храмове в големите градове. Молитвите се изричат пред каменни съдове, пълни с лековита вода, в които всеки вярващ при посвещаването си в култа изцежда по три капки кръв от пръстта си. Именно заради кръвта на новородените, които се посвещават, се смята, че водата има свръхестествени сили да лекува всякакви болежки, когато човек с чисто сърце се наплиска с нея.

Освен върховния жрец на Светлината, който служи в Централния съвет на Федерацията, във всеки храм има по един служител, приел жречески сан и равноправен на останалите. Задълженията му включват проповядване на истината на Светлината, насочване на неспокойния дух на младите в правилна посока и грижа за самото светилище. В някои от по-големите храмове има и Превъплъщение на Светлината, млада девойка, родена по време на Изкупление, на която вярващите споделят мъките и терзанията си. Жреците и всеки, който влиза в храма трябва да са облечени в прости бели роби и вътре нямат право да носят никакви метални предмети или украшения.

Религиозната организация като такава разполага с няколко големи школи, които единствени имат право да посвещават жреци и в които се изучава живота на Светлата жрица и напътствията, които е оставила като наследство след смъртта си. Най-известните школи са в Луминор и Ордогон. Основен постулат на култа и висша цел на всеки последовател е изкореняването на магията, защото се смята че тя идва от нечистите сили на езическите богове. В полза на този стремеж са създадени наказателни отряди като бившия Легион на ястреба и Плачещите от града – държава. Освен твърдата политика по отношение на маговете, във Федерацията особено в последните десетилетия култът далеч не е толкова силен и репресивен по отношение на другите религии. За сметка на това в Луминор фанатизмът е доведен до крайност и твърде много хора, заподозрени в измяна към култа се осъждат на пречистване чрез огън и изгарят на клади. Съществуват не малки подозрения сред останалите жители на изтока, че зад тази прекомерна религиозност всъщност се крие разврат и тирания.


За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=195540#195540

За този автор

Author: Любен Загорчев - LifeJoker

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *