Някога някъде в една друга галактика, далеч, далеч във фантазията ми съществувал един свят. Фентъзи свят, с всичките му там магии, чудовища и принцеси. Този свят бил обобщен резултат на години, изпълнени с безсънни нощи, в които съм си представял колко готино би било да има еди какво си животно, когато съм правел безумни проекти за книги игри или пък компютърни стратегии. Всичките години на недовършени разкази и незапочнати романи. В един момент човек решава, че цялата тази съвкупност от измислици би следвало да се събере в едно монолитно цяло, с определени компромиси, за да не стане прекалено шарено, но и с много допълнения, които да завършат картината.
Аугура е клиширан свят, дотолкова, доколкото човешкото съзнание не може да избяга от същността си и се нуждае от нещо близко до възприятията му, оформени в процеса на възпитание. По същия начин, по който и творческото мислене на един човек не може да избяга от подсъзнателното влияние на прочетеното, видяното и откритото. Но все пак Аугура е и новаторски, поне в някаква форма, в опита си да съвмести тези клишета и да ги разшири през погледа на един биолог по професия. В крайна сметка Аугура е резултат от стремежа на един човек да избяга от сивото ежедневие и да въплъти предизвикващите възхищение измислени вселени в нещо негово, лично, в света, в който би искал да се поразходи.
Аугура може да се нарече сетинг, но засега предпочитам да го смятам за свят, който да се развива в процеса на описване и да бъде представян в течение на времето. Разбира се амбициозната задача в крайна сметка е да се получи завършен ролеви сетинг, който, надявам се, да ви бъде интересен, ако не в целостта си, то поне отделни фрагменти.
Формата на издаване я виждате в момента, като статии в Сивостен, основна причина, за което е не толкова неблагоприятната издателска обстановка, колкото отговорността, която изисква едно завършено книжно издание. Като такъв се надявам да бъде в максимална степен удобен за четене и в известни граници насочван към дадена посока на развитие благодарение на обратната връзка с читателите.
И така, основното поле на действие се развива в Монд’уман, наричан още Човешките предели, във времена, които не без основание са наречени Велика човешка епоха. Времена на разцвет на човешката раса, на въздигане на нови култове и упадък на стари цивилизации. Поради тази причина и основни действащи лица са човеците, обособени в могъщата Федерация Аркана, огромното Южно кралство и независимите градове-държави на изтока. Освен тях може да откриете дивите племена на далечния север, тайнственото кралство на маисите и непознатите градове на есаргите, далечна цивилизация на интелигентни охлювоподобни пришълци. Може да откриете и още други, различни, разумни раси, които се намират в постоянна борба за оцеляване, както и откъслечни сведения за другите три континента, за които човеците или не си спомнят, или не искат да си спомнят. И разбира се животни, опасни или полезни, с които не бихте искали да се сблъскате.
Монд’уман е един не много особен континент, обграден от морета и океани, с вечно заснежен север и топъл юг, с плодородни земи и гъсти гори. Населяван е от сърни, зайци и диви прасета, които се крият между дъбове и борове, но също и от приказни създания, резултат от тази така могъща сила еволюция. В него освен това има и магия, която е достояние на ограничен кръг хора, магия, която идва от съзнанието на човек и ползва енергията на заобикалящия го свят, която предизвиква страх, уважение и омраза. Но преди всичко Монд’уман е континентът на човеците, в който са възникнали и развили и в който са изградили цивилизацията си.
Целия континент е заобиколен от огромни водни басейни, като сведенията за други земи, близки или далечни са по-скоро слухове и дълбоко пазени тайни. Много малко се знае и за самите океани, понеже цялото мореплаване е съсредоточено около бреговете и то не прекалено на север. Същевременно не съществуват и мореплавателни пътища между Федерацията и Градовете-държави на изтока заради Солените тресавища – огромна площ от гъста водна растителност и непроходими джунгли, които все още никой капитан не е дръзнал да се опита да заобиколи или премине. Ако разгледаме континента от север на юг, то северните брегове се сливат с вечно замръзналия Леден океан, който от изток граничи с Безбрежния океан и като разделителна линия между двата се възприемат ледовете. Понякога те настъпват на юг или се оттеглят на север, но и човешките общности по тези земи не са достатъчно развити, за да се занимават с подобни теоретични проблеми.
Продължавайки по източния и южния бряг Безбрежния океан опасва целия континент, като на местата на вливане на големите южни реки Тирмон, Мирион и Калимон образува заедно с тях Солените тресавища и след това стига до полуостров Ножен. Целия западен бряг оттам на север до другата ледена граница се мие от Морето на ветровете, за което не се знае със сигурност дали е част от Безбрежния или от някой друг океан. Най-вероятно е всъщност цялата водна шир да е един огромен океан, който жителите на континента да възприемат като отделни водни басейни за собствено удобство и на база на особеностите на самия континент.
От стотиците малки и големи островчета специално внимание заслужават два архипелага, Скалистите и Южните острови, населени с две почти изолирани общности от интелигентни създания. Това са съответно бономите и есаргите. Към средата на Великата човешка епоха първите в още по-голяма степен се изолират от хората и се опитват да прекъснат всякакви контакти с човешката раса, докато есаргите тепърва започват експанзията си на континента.
Скалистите острови в Морето на ветровете са три на брой, сравнително големи, които макар и да изглеждат изключително изградени от скали и без никаква растителност или живот по тях, всъщност са доста обширни на площ, плодородни и образуват множество скрити заливчета. Обичайна гледка са скалните драци, увиснали по надморските камъни и множеството рибоядни птици, предимно по-дребни чайки. И трите острова са заети от бономите и техните каменни жилища, сгушени на възможно най-скътаните места. Малко известен факт е, че тези своеобразни създания са едни от най-изкусните майстори, независимо за какво става въпрос. На тези острови живеят и творят ковачи, строители и дърводелци, каквито не могат да се открият никъде из познатия свят.
Южните острови са архипелаг от стотина малки и средни по големина късчета земя, намиращи се на изток от Солените тресавища близко до континента в Южното море. Първоначално са били напълно неизвестни за човешките общности, но след като са открити от морските експедиции на градовете-държави започва интензивното им изследване. От голямо значение за големия интерес към тях е легендата, че на тези острови се крият безмерни богатства, останали от прастари времена.
На пръв поглед тези острови не са нищо друго освен парчета скали, извисяващи се понякога на стотици метри над морското равнище и гъсто населени с най-разнообразни птици, летящи влечуги и прилепи, привлечени тук от огромните пасажи риба. Скалите са плътно покрити с изпражненията им и понякога на фона на изгряващото слънце изглеждат почти бели, докато на тъмно отчасти заради съдържащите се в тях вещества и отчасти заради развиващите се отгоре микроскопични водорасли светят с призрачна светлина, причина да са си спечелили незавидна слава. Понякога жълтеникавото сияние кара моряците да си мислят, че островите са изградени от злато, но това е една огромна заблуда, заради която не един кораб се е разбил върху скалите в бурните води.
За голямо учудване на повечето мореплаватели и авантюристи, търсещи съкровища, някои от по-големите острови и по-специално Кралския остров и Короната крият в недрата си далеч по-интересна гледка. На практика тези острови са почти кухи и вътрешността им представлява огромни лабиринти от пещери, наречени Кристални заради варовиковите образувания с причудливи форми. Както се е установило по-късно, това всъщност са изоставени галерии от градовете на есаргите. Тези пещери са населени с най-различни създания като пещерното сарами и различни крабове, а в тях се намират и гнездата на пестините – птици, покрити с козина.
Есаргите, както се разбрало, са странни социални мекотели, прилични на охлюви, които притежават интелигентност и строят уникални подземни градове от варовик. Освен на Южните острови, те постепенно са се заселили и по крайбрежието на източните брегове на континента. Наистина само човек, който е видял градовете им може да си представи каква внушителна гледка представляват те. Причудливите арки и колони, странните заоблени стени с подобия на прозорци и безкрайните овални галерии образуват лабиринти, като основната тенденция е градът да има радиална форма с център, двореца на цариците. В голяма част от галериите се намират култивираните от есаргите фосфоресциращи гъби, част, от които са ядливи и за хората. Други обаче необяснимо са изключително отровни, докато трети се оказват добра почва за развитие на разнообразни културни растения.
Мореплаването в тези води не е безопасно както заради водораслите, така и заради острите подводни скали и непредвидимите течения и морски бури, които могат да запокитят всеки един кораб в челюстите на крайбрежните зъбери. На практика в целия архипелаг напълно липсват подходящи като дълбочина и закътаност заливи, за да може да акостира голям кораб, но с лодка може да се стигне сравнително по-лесно. Понякога обаче връщането в открито море е дори по-сложна задача. Затова и по-старите и препатили моряци, независимо че вечер в кръчмата разправят истории за злато и скъпоценни камъни, на сутринта задължително ще отправят молитва към боговете и ще ви посъветват да не приближавате на по-малко от 100 мили тези острови.
Най-южните брегове на континента отдавна са се превърнали в едно безкрайно блато, заело огромна територия, където водите на три големи реки се вливат в морската шир и създават една средно солено тинесто тресавище. Малкото суша, която не е потънала във вода и кал е гъсто обрасла с растителност, а водната растителност и растящите в плитчините дървета създават измамната илюзия за една сравнително стабилна дъждовна гора. Макар дъждовете всъщност да са рядкост, водите на трите реки и на морето създават изключително влажен климат, благодатен за развитието на разнообразни растения и животни.
В най-северните райони наистина може да се говори за някаква твърда земя, покрита с гори и населявана от най-разнообразни полуразумни същества като няколкото канибалски пигмейски племена, торбестия народ и няколко общности на бегълци от човешките предели. Не е ненормално да се срещнат и ловуващи южни гарки, както и блатни сирени и различни гренули. С приближаването на морето постепенно трите реки започват да се разделят на отделни клонове, които се появяват и изчезват, вливат се един в друг и създават едно огромно водно пространство, което постепенно се влива в соления басейн и окончателно елиминира твърдата земя, като оставя само спорадични малки островчета.
Растителността и населяващите я животни са изключително пищни, странни и разнообразни, а голяма част от тях изобщо не са срещани от човешки същества. За сметка на това водната шир, в която човек може да навлезе единствено с лека лодка (всеки по-голям кораб би заседнал) гъмжи от някои от най-кошмарните създания, които може да се случи да ви изберат за храна. Крехкото равновесие се подържа от възможността на безопасните риби да намират лесно укритие и постоянното взаимно изяждане на хищниците, но всеки сухоземен обитател, който попадне във водата е обречен на почти мигновена смърт. В зависимост от различната соленост в определен район са разпространени различни крокодили, гигантски крабове, драконови костенурки, акули и най-различни други хищни създания.
Териториите на запада, където е разположена Федерация Аркана, са най-цивилизованата част от континента. С мек, умерен климат и в много редки случаи с тежки зими, оградени от север и югоизток с планински вериги в тези земи са разположени едни от най-плодородните поля, прорязани от многобройни реки. На юг тези територии завършват с пронизващия Безбрежния океан полуостров Ножен, докато на север граница се образува с Полетата на тъмата.
Гористите райони на континента заемат огромни територии, които всъщност започват още от централната част и Северната провинция на Федерацията, а в далечния север се преливат с тундра и в крайна сметка с огромни снежни площи и Ледения океан. В по-централната част това са предимно планински райони, редуващи се с равнини и прорязани от няколко по-големи реки и множество езера и блата. Като изключим Северната провинция и градовете – държави по-голямата част от тези територии е населена със северни гарки, горските маиси в областта на Дълбокото езеро и полудивите племена на север – северните канибали и ледяните.
Дълбокото езеро представлява тесен и дълъг водоем, заобиколен от изсъхващи гори, които прогресивно се превръщат в пустош на границата на централните и северните гори. По западния му бряг е разположено полу-легендарното кралство Ариадна, дом на маисите. Тези високи, слаби създания с по-остри човекоподобни черти, белезникав цвят на кожата и сламени коси са издънка на една древна цивилизация, познала в миналото периоди на разцвет. Понастоящем техния брой е крайно ограничен, а бляскавите каменни дворци са заменени от дървени ограждения и скромни колиби.
На изток от Дълбокото езеро се намират градовете – държави, а на север и запад са разположени безкрайни гористи области, населени от всякакви зверове, както и от северните гарки. В тези земи, както и в Северната провинция не са рядкост лупаните, хорибулите, краподите и рисовете, както и огромно разнообразие от елени, диви прасета и всякакъв друг дивеч. Рядко се срещат селца на дървосекачи и ловни хижи на този или онзи благородник от цивилизованите земи. На места в равнините горите отстъпват място на ниви и пустеещи полета, където нови човешки поселища никнат постоянно в търсене на по-добър и спокоен живот.
Колкото по на север отива човек обаче, толкова и климата става по-суров, а зверовете все по-фантастични, спомен от отдавна отминали епохи. До започване на тундрата в горите се срещат отделни постоянно воюващи помежду си канибалски племена, които обработват единствено мед и калай и бродят облечени в кожи и груби канасени роби, а лицата си изрисуват с крещящи цветове в зависимост от това, дали са тръгнали на лов, война или честват някакъв празник на езическите си богове. Разбира се не всички от тези племена са канибалски, но пък всички без изключение са жестоки, варварски воини.
Сред вековните дъбове и букове пък все по-често могат да се срещнат също така отдавна изчезналите от цивилизованите земи саблезъби и пещерни мечки. Стадата от бизони и гигантски елени стават все по-честа гледка колкото по на север се отива. Там и в Ледената пустош живеят племената на ледяните, суров народ от облечени в кожи и биещи се с бойни топори и костени оръжия (металните остриета наистина са рядкост и привилегия само на най-знатните сред тях) диваци. Те сравнително бързо се придвижват из снежните полета в шейни с платна от кожа, с които умело улавят вятъра. Живеят в дървени или ледени колиби, обиколени от здрави дървени огради. Накрая континента преминава във вечните ледове на северния океан.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=191342#191342
За този автор
