Знаете ли, имам известни резерви към провеждането на концерти в България. Сигурно е малко остаряло виждане предвид на факта, че в последните години ситуацията се подобри чувствително количествено и качествено, но въпреки това остава една горчивина. Затова и съвсем малко се ядосах, когато Rammstein решиха да оборят всякаква логика и да се включат в софийското издание на Сонисфер. Да, доста преди това си бях купил билет за белградското шоу, и на практика удоволствието да видя една от не чак толкова любимите ми групи ми излезе три пъти над българския вариант, но пък и полученото за сумата като че ли си заслужава. Не на последно място Rammstein са група, която следва да се гледа на живо в самостоятелен концерт и то в подходяща зала, а белградската „Арина” май наистина е най-добрата зала на Балканите. Като добавим и приятните емоции от пътуването и смяната на обстановката, то вариантът Белград се превърна в добро решение.
Без да ви отегчавам излишно с подробности относно пътуването в многобройна компания и количествата изядена мръвка и изпита дюлева ракия ще мина направо на концерта. Организацията – на непознато ниво, без забавяне, без излишно мотане и без нерви у публиката. Белград май дори не разбра какво се случва там, а не е като да нямаше фенове, особено такива, пътували от София. Тук обаче за такива концерти се блокира центъра. Залата наистина е уникално съоръжение, каквото дано видим някой ден и в България, но на този етап дори няма база за сравнение. При обявено начало в 20.00 местно време в 19.30 се насочихме към предвидения ни вход и след няма и пет минути се разположихме удобно на метри от сцената. В 20.00 започна концерта на Combichrist.
Агротех терористите от Норвегия едва ли са известни на голяма част от феновете, но интензивните им музика и сценично поведение се вписаха чудесно в цялостната индъстриъл концепция на концерта. За половин час те успяха наистина да подгреят публиката с хитове като Blut Royal, Fuck That Shit и любимата ми WTF is wrong with you people. За незапознатите, групата е сериозна формация в жанра, с четири албума зад гърба си, така че, комерса да го… И не, изобщо не приличат на Мерилин Менсън.
Това, което предложиха Rammstein обаче надмина значително очакванията ми. В шоу, продължило около два часа и половина те някак си успяха да не изпълнят половината си хитове и въпреки това да си заминат с чувство за добре изпълнен дълг. Безумна пиротехника, индустриални декори и визуална вакханалия е това, което характеризира един концерт на немците. Без почивки, без излишни остроумни разговори с публиката, чисто и просто 150 минути агресивна звукова атака.
Стартираха с Rammlied, след което се впуснаха в кратка ретроспекция на творчеството си, обилно гарнирано с огън. Изобщо огънят е крайъгълен камък на концертните им изпълнения и неслучайно предизвиква много дискусии относно безопасността. Разбира се през цялото време Тил Линдеман тероризираше кийбордиста, като на Benzin успя и да го запали, абе луда работа. Малко пяна ни поохлади по време на актуалното Pussy, след което последва кратка почивка преди бисовете. Завършиха с внушително изпълнение на Engel, след което дори без да кажат едно благодаря си заминаха. Всичко на всичко осемнайсет песни, изтрили всякакво съмнение в концертната класа на Rammstein. Очакванията за София – огромни, с нетърпение, но все пак да не забравяме, че тогава ще са ограничени откъм време, може би.
За този автор
