Следната рецепта не е задължително да направите точно пък с агнешко, нито с пълен комплект, но пък няма какво да се лъжем – това е същинската класика в дроб сърмата. Пък и сезонът на това изключително апетитно ястие бавно, но неусетно приближава, така че няколко тренировки в никакъв случай няма да навредят. И без повече предисловие, нека видим от какво ще имаме нужда:
Продукти:
– агнешки комплект
– чаша и половина-две ориз
– връзка зелен лук
– връзка пресен джоджен
– два стръка пресен чесън
– 4-5 щипки млян чер пипер
– сол
– олио
– масло
Комплекта сварявате добре в подсолена вода, с малко масло и няколко зрънца черен пипер, като не забравяйте да махате пяната – процедура често относително излишна предвид че с пяната обикновено отиват и подправките, но не и когато готвим карантия. Може да остане една идея по-суров, но в никакъв случай не го преварявайте – познава се по черния дроб, който става на камък. Всъщност, дори махайки го от котлона, го оставете го да си кисне в бульона да поизстине, за да не засъхне.
По принцип, това е зелено, пролетно ястие, но може да замените лука и чесъна със стари такива, както и джоджена със сушен – просто вкусът ще бъде доста по-различен. Та, в голям тиган, затоплете повечко олио (агнешкият комплект не се слави като особено блажен), в което сложете да се задуши нарязаната връзка лук. Няма нужда да го режете на прекалено дребно, за да не се стопи съвсем. Посолете леко, а след като поцвърчи някоя минутка – добавете и нарязаните на ситничко връзка джоджен и стръкове чесън. Подправете с черен пипер на вкус, като имайте предвид, че както ориза, така и комплекта носят доволно количество от ароматната подправка.
Бъркайте няколко минутки докато омекне зеленията, след което прибавете и ориза. Около минута-две оставете да се остъкли, но не прекалено, след което сложете черпак бульон. Продължавайте да бъркате периодично (особено, ако тигана ви не е тефлонов) прибавяйки още бульон щом този в сместа тръгне да привършва. Целта е да го докарате до полуготов вид, не напълно омекнал, но не и напълно суров – процедура, която за съжаление отнема твърде различни времена в зависимост от вида ориз, та да можем да сложим определени рамки.
Когато сте готови, дръпнете от котлона и се върнете към вече поизстиналия комплект. Нарязвате го на малки кубчета, без да избягвате отделни негови части, след което сипвате парченцата мръвка, ориза и остатъка от бульона в тава, която задължително ще трябва да покриете с капак или фолио. Разбъркайте хубаво, поставете отгоре три-четири дебели резена масло, покрийте и сложете да се пече на средно силна фурна (ок. 200 градуса) – докато ориза стане окончателно готов.
Агнешката дроб сърма не се залива с яйце и кисело мляко, освен ако изрично не настоявате за това – просто се убива част от вкуса. Всъщност, традицията гласи да се направят отделни сарми, завити в булото – откъдето всъщност идва и самото наименование, но за съжаление рядко има хубаво такова в самия комплект. Все пак, ако имате късмет, завийте сместа в него и повторете горната процедура – в противен случай по-добре накълцайте всичко, дори и него.
И воала – класическа нашенска пролетна манджа. Към нея остава единствено да нарежете една сочна зелена салата и да сложите на софрата. Добър апетит!
За този автор
