Stream of Passion – The Flame Within
2009, Napalm Records
Line-up:
– Marcela Bovio – vocals, violin
– Eric Hazebroek – guitars
– Stephan Schultz – guitars
– Johan van Stratum – bass
– Jeffrey Revet – keyboards, piano
– Martijn Peters – drums
1. The Art Of Loss; 2. In The End; 3. Now Or Never; 4. When You Hurt Me The Most; 5. Run Away; 6. Games We Play; 7. This Endless Night; 8. My Leader; 9. Burn My Pain; 10. Let Me In; 11. Street Spirit; 12. A Part Of You; 13. All I Know
Професионалната биография на ексцентричния Ариен Лукасен изобилства от странични проекти, но Stream of Passion – струва ми се – е първият, който започва собствен живот. През 2005 г., техният „Embrace the Storm“ беше опитът на холандския музикант в сферата на мелодичния готик с женски вокал, при това доста успешен, последван от концертен албум, но изглеждаше сякаш до там и ще си остане.
Историята, всъщност, е по-сложна, а инициативите на Ариен напомнят плетеницата на латиноамерикански сериал с двадесетгодишна давност – най-малкото мексиканката Марсела Бовио пее и в албума на Ayreon от 2004 г., „The Human Equation“, докато басистът Йохан ван Стратум все пак участва и в първия запис на групата. И така нататък – неща, които обаче в крайна сметка се оказват без значение, след като новият „The Flame Within“ е налице.
В интерес на истината, за него самия няма кой знае какво специално да се отбележи – освен безспорно високите му качества. Точно този тип метъл не предполага кой знае какво невероятно разнообразие, и що се отнася до канона, Stream of Passion – в обновения си състав – се придържат доста плътно до установената традиция. В същото време обаче, всеки един от отделните изпълнители предоставя продукция от висока проба, а общата композиция не отстъпва и на йота в това отношение.
При все това, тази типичност на „The Flame Within“ е малко досадна на моменти – впечатление, може би допълнително, и малко изкуствено, и косвено подчертавано от експериментаторската натура на създателя на групата. В крайна сметка, марката Лукасен е запечатана в историята на Stream of Passion, и дори без негово участие е някак нормално да очакваш нещо поне с една идея по-нетрадиционно – а подобно впечатление правят едва две-три парчета, и то с малко повече фантазия.
Подобни скрупули обаче наистина бързо се преодоляват, просто защото близо едночасовата тава е повече от добра. И ако харесвате качествен готик, с добри вокали, то няма нито една причина да я пропуснете.

