Апокалипсисът по Дж. Майкъл Стразински. Самото име на създателя на „Вавилон 5“ е по себе си достатъчно, за да предизвика трепет у любителя на екранната фантастика, и просто няма как нашата [b][u]седмица, посветена на жанра[/u][/b], да мине без негово участие. А освен това, „Джеремая“ е единственият му друг игрален проект в този бранш, който не се родее с легендарната космическа сага.
Идеята зад сериала е бегло базирана на едноименния белгийски графичен роман на художника Херман Хупен, стартиран в далечната 1979 г., който продължава всъщност да излиза и до днес и за момента се състои от 28 книги. Взаимовръзката между него и произведението на Стразински обаче е наистина слаба, и се състои най-вече в имената на основните персонажи, както и постапокалиптичната обстановка, в следствие глобална епидемия, унищожила възрастното население на Земята, но оставила незасегнати децата.
Именно от тази постановка се възползва ветеранът, за да изгради визията на едно бъдещо човечество – разпокъсано, хаотично, изкривено, с неустановени порядки, но и с възможността пред себе си да се отърве от наследството на налаганите със столетия, и дори хилядолетия норми. Което, от своя страна, позволява на Стразински малко или повече да разгледа редица аспекти на съвремието, при това с доста критично око, особено в политическа насока. Наистина, действието е ограничено само до рамките на Съединените щати, където съответно пада и основния акцент на неговата критика, и размахът не е онзи, който сме свикнали на виждаме от него, но въпреки това, под иначе апетитната приключенска обвивка на сериала американецът съумява да прокара някои наистина интересни хрумвания.
Разбира се, именно тази компонента е и точно обратната страна на монетата – съсредоточено около личността на Джеремая, своего рода месия на новото време, и неговия мускулест спътник Кърди, както се полага на един добър филм по комикс, колкото и бегло да е базиран, действието е доста наситено приключенско, с порядъчно количество екшън и гилзи. Като балансът може би все пак е изтеглен леко в посока храната за окото, за сметка на интелектуалната залъгалка. Въпреки това обаче, за сценарист с опита на Стразински, особено с неговия характерен похват, където и незначителните на пръв поглед сцени и събития обикновено се оказват свързани с развитието на сюжета, рано или късно, не е трудно да съумее да ги вплете едно в друго и да ги превърне в комплексна история. Примесена дори с малко мистика. И така и отделните случки, и историята в цялост, и чисто телевизионното забавление са на достатъчно високо ниво, за да задоволят изискванията на различните групи почитатели.
Иначе, в главната роля се подвизава Люк Пери, за когото това е и едно от първите по-сериозни и по-централни изпълнения, въпреки съвсем не кратката си биография, а същото важи до голяма степен и за главния му партньор – Малкълм-Джамал Уорнър. Всъщност, нещо съвсем типично за поредиците на американеца, където сред актьорския състав рядко се забелязват гръмки имена.
За съжаление, нещо също толкова характерно – невероятната му сприхавост, довела в крайна сметка до сякаш напълно естествения раздор с разпространителите – води до там, че поредицата е прекъсната след края на втория си сезон, въпреки че има достатъчно потенциал най-малко за трети, а и историята остава видимо недовършена. Но дори и той някой ден да се заснеме, няма да бъде с участието на Стразински. Въпреки това обаче, „Джеремая“ е един от сериалите, които без съмнение биха доставили удоволствие на любителите на жанра – не най-силния, с който могат да се поразтоварят, но със сигурност притежаващ достатъчно достойнства.
За този автор
