Безспорно най-титаничното произведение на един от най-големите фантасти на всички времена, Фондацията е книга – всъщност, множество книги – които дават един много интересен поглед към вероятното бъдеще на човечеството. Трантор отразява доста близко съвременната политика, макар и в по-голям мащаб, и въпреки че поредицата датира още от средата ма миналия век, това може да ни даде доста ясна представа всъщност колко малко се е променила тя. И още повече, как през годините, десетилетията и столетията, реално се променя политическата система, лицата, но не и основните положения, които я формират и урегулират, дребните трикове и тъй нататък.
Но за читателя, който се докосва до тези романи, обикновено най-впечатляващото е мащабът и размаха, с който Азимов обхваща една цяла галактика, прави една цяла планета своеобразен град-столица на тази империя, и я разбива, по-точно показва как тя умира под тежестта на собственото си величие. Също така, как, с помощта на науката, която тъй често използваме за разрушение, може да се предвидят събитията, да се избегнат, и деструктивната сила на научната сила да се впрегне за най-голямото съзидание, което човек може да си представи. Огромна цивилизация. Стабилна, силна и неподатлива на нормалните течения на загниване на вътрешността и разпадане под ударите на собствената си мощ.
Всъщност, ако се замислим, въпреки че книгите са писани преди краха на Източния блок и Съветския съюз, Империята под знака на космическия кораб и слънцето изключително силно наподобява възхода и падението на този политически титан. Ако се върнем още по-назад в историята, Рим също пада не толкова заради външни фактори, дори и те да играят ролята на негов екзекутор, колкото на вътрешния си гнилоч и дребно интригантство, и най-вече усещане за вечност.
Да, историята има навика да се повтаря – във все по-големи мащаби и с все по-зрелищни финали, но един и същи краен резултат. Така и когато навремето една украинска „футуроложка“ каза, че „онзи, белязания ще разруши Съюза“, подобно във Фондацията Хари Селдън, с научни способни и без шарлатанство, доказва че Империята ще рухне, и всички го наричат Гарвана. Политическите дейци пък веднага го обявяват за враг, защото мислят, че всъщност той с думите си иска да предизвика самото събитие. Но по-страшното е, че Азимов вижда, че дори в далечното бъдеще, с развитата техника, наука и дори общество, сценарият остава един и същ. Доказано практически отново от СССР, всъщност.
От там насетне нещата тръгват в друга посока – съзидание. Така както големият фантаст го вижда, и така, както той мисли, че трябва да бъде направено. Сега, на Земята, макар и в други мащаби и с други средства, алюзията е осезаема. Но като хора, надали ще се вслушаме в мъдрите думи на американеца с руски произход. И едва ли ще се вгледаме. Затова ни остава да се насладим на стотиците страници качествена литература, излезли изпод перото му, които наричаме цикъл „Фондацията“.
–
За повече информация от страницата на ИК „Бард“: [b][u]Том I[/u][/b], [b][u]Том II[/u][/b]
За този автор
