Slough Feg – Ape Uprising
Cruz Del Sur Music, 2009
Line up:
Mike Scalzi – vocals, guitar
Angelo Tringali – guitar
Adrian Maestas – bass
Harry Cantwell – drums
Tracklist:
1. The Hunchback of Notre Doom; 2. Overborne; 3. Ape Uprising; 4. Simian Manifesto; 5. Shakedown at The Six; 6. White Cousin; 7. Ape Outro; 8. Nasty Hero
Истински хеви метъл. По принцип мразя предлози като „истински“ комбиниран с който и да било стил, откакто ми казаха, че съм фалшив метъл, защото се стрижа, бръсна и нося сако. Но когато става дума за властелините на свръхестественото и леко странното, или иначе казано Slough Feg, няма как да се въздигне с огън и меч подобна думичка от речника ми и да се изплющи баш в началото на статията. Защото за деветнадесет години история, осем студийни албума, бандата от Пенсилвания прави точно това – зверски добър метъл, с келтски фолк елементи. Може би малко странен, леко неземен, но за сметка на това адски слушаем, обичан, мелодичен и запомнящ се. При това правят всичко това с учудващо постоянство, доказано и от последната им тава.
Ако не сте чували за бандата, представете си Мейдън. С келтски мотиви. Е, и странни заглавия и текстове, но все пак нещо такова. Представете си един албум без нито един пълнеж, в който запомняте всяка песен още след първото изслушване. Представете си великолепни сола, разбиващи рифове, барабани. Сега добавете много емоция и настроение. Ако сте успели, значи вече имате представа какво ви очаква в „Ape Uprising“.
И така с всички тези галопиращи китари, изпипана до съвършенство инструментална работа започва албума, минава през теб и свършва. За да го пуснеш отначало. А един наистина великолепен бонус е вокалът, който си е запазена марка на Майк Скалзи и се връзва просто по перфектен начин с музиката. Изобщо е изключително трудно да определиш какво точно ти харесва в тавата защото всички елементи на музиката, както и самите мелодии, композиции и дори тавата като една цялост е на едно и също ниво. Много добро.
Дори е избегнат традиционният проблем на групите, които инкорпорират фолклорни мотиви в творчеството си, а именно, че звучат странно. В случая бих казал, че те просто внасят един елемент на уникалност, колорит, може би доза екзотика, но в никакъв случай не звучат не на място. Даже напротив. Бих казал, че определения като фолк-метъл не би трябвало изобщо да се слагат към албума, просто, защото бандата прави хеви, въпреки че използва музикални препратки към келтската традиция.
И в заключение мога само да допълня, че ако имаме солиден кандидат за албум на годината, то това е „Ape Uprising“. Най-солидния от всички излизали от началото на 2009-та и може би единственият, в който дори най-претенциозният слушател не може да намери „пълнеж“. Няма нито недостиг, нито излишъци. Така че – приятно слушане. И не забравяйте да ядете докато куфеете, все пак.
За този автор
