[b]Dark Quarterer – Symbols[/b]
2009, My Graveyard Productions
Line-up:
Gianni Nepi – bass, vocals
Paolo Ninci – drums
Francesco Sozzi – guitars
Francesco Longhi – keyboards
Tracklist:
1. Wandering in the Dark; 2. Ides of March; 3. Pyramids of Skulls; 4. The Blind Church; 5. Shadows of the Night; 6. Crazy White Race
Какво се получава, когато събереш на едно място хеви, епичен пауър и – както обикновено – малко или повече особняшки прогресив? „Symbols“, разбира се, след като за него става дума, но и по принцип музика, която не прилича съвсем на нито един от трите така ярко обособени стила. Или, с други думи – невероятно интересен, а както се оказва в случая и грабващ албум от страна на италианските ветерани Dark Quarterer.
Всъщност, макар че бандата от Апенините има двадесет и две години история, а под друго име съществува дори от 1974 г., това е едва петият и албум, и едва ли е особено известна като име. Това обаче, както често се оказва, не е абсолютно никакъв атестат за качествата на албума, който ни предлага.
По звучене, поне лично на мен, „Symbols“ дори повече ми наподобява прогресив или арт-рок албумите от началото на осемдесетте – дори само с това, че близо седемдесетте му минути се съдържат във всичко на всичко шест парчета, между девет и петнадесет всяко, изпълнени с многообразни разсвирвания и теми, и гарнирани с вокал, на който не навсякъде подхожда по-тежко определение чак като метъл. Макар че той варира от продран рев, през речетатив и напълно чисти пасажи с различна височина и мощ, та чак до фалцет в зависимост от настоящата тема, в наистина впечатляващ диапазон.
Може би очаквано вече на фона на това, спокойно може да се каже, че нито един елемент или инструмент, в това число вокала, при всичките му достойнства, не взема превес над останалите. Точно обратното, те се сливат, вплитат един в друг, разменят местата на си на преден план, или пък на фон. Но всички до един са на определено високо ниво. А някъде между тях дори се намесват по-външни допълнения, като пиано, джазирани мелодии, дори нещо, което струва ми се бяха фанфари.
С няколко думи, „Symbols“ е много трудно да се опише като албум, тъй като по-скоро представлява цялостно произведение на музикалното изкуство – именно причината, поради която споменах и арт-течението. Дори, подобно на онези групи, изисква отчасти и определено настроение. При все това, ако сте любители на малко по-тежката, но не свръхтежка музика, ще бъде истинско престъпление да пропуснете да го чуете поне веднъж. А поне аз с нетърпение ще чакам, дори и да отнеме отново още няколко години, италианците да пуснат нова тава.
За този автор
