Пухкава сладост: Чешки козунаци

Почти Великден е, и миризмата на козунаци бавно започва да изпълва прохладния сутрешен въздух. Между другото, ако трябва да сме напълно коректни към собствената си [b][u]традиция[/u][/b] що се отнася до празника, козунакът за нас е привнесен – по обичай се правят разнообразни обредни хлябове и краваи. Но тъй като отдавна е придобил гражданственост, в крайна сметка е важна част от ритуала. И въпреки че козунак винаги можете да си купите от кварталната фурна – най-много на Велика събота да свалят две-три кожи от портфейла ви – и въпреки, че не е задължително той да има вкус на стиропор, но възможността не е толкова малка, все пак е по-вкусно (и има по-голяма тръпка) да си го приготвите у дома.

Макар че приготвянето му е отчасти пипкаво и има широк мегдан да не се получи точно това, което сте очаквали, не е и чак толкова трудно, и ако тестото ви е втасало добре, в крайна сметка ще излезе – малко или повече, а и съм сигурен, че неоползотворен резултатът няма да остане.

Рецептите в случая са наистина неизброими, различаващи се в най-вече в пропорциите и екстрите, така че тази ще е още една, която се надявам да ви свърши работа. Ето какво ще ви е нужно:

За тестото:
– килограм брашно
– 125 г. захар
– 125 г. масло
– 150 г. мляко
– 50 г. мая
– 5 жълтъка
– 1 ч.л. сол (не прекалено пълна)
– 1 прахче ванилия
– лимонена кора (от половин лимон)
– стотина грама стафиди
– 20-25 г. бадеми
За мазане и поръсване:
– 1 яйце
– 20-25 г. бадеми
– пудра захар
– 20 г. масло (за хартията)

В цялата рецепта, захарта е малко по-условна – трябва да ви призная, че това, което аз лично не харесвам в купешките козунаци, е че не са достатъчно сладки, съответно винаги ги правя у дома с малко повече. Но това определено е въпрос на вкус – с тази мярка (и малко отгоре, може би към 150 г.) общо взето съм доволен.

Маята трябва да сложите да набъбне в топла вода, малко над телесна температура, но внимавайте да не е гореща, за да не я попарите. Иначе, разбивате жълтъците със захарта, добавяте брашното, солта и маята, млякото – постепенно – стопеното масло, също постепенно, накрая и овкусителите. При последните, бадемите разбира се трябва да натрошите, кората – настържете, а стафидите е хубаво да накиснете за около половин час в ром (който после спокойно можете също да сипете в сместа, ако харесвате аромата му). Наистина, в приготовлението му няма нищо особено сложно, освен доброто объркване, маята да е добре шупнала, а стопеното масло да не е твърде горещо.

След като приключите с тази уморителна донякъде процедура, разделяте резултата на две части, от тях омесвате козунаците, и поставяте в тавата върху намаслена хартия. Оставяте ги да втасат около половин час, след което намазвате с разбитото яйце, цепвате на кръст, поръсвате с остатъка от счуканите бадеми и печете – първоначално на силна фурна, докато се понадуят, след което намалявате на умерена, докато получите характерния златисто-кафяв цвят. А най-накрая, след като са готови, поръсвате с пудра захар.

Със същото тесто, със същия успех можете да направите и козуначени рула – просто когато пристъпите към омесването, разстилате половинките, намазвате с плънката и завивате. Една от особено любимите ми плънки, която бих ви препоръчал, е от орехи и мляко, и се приготовлява доста лесно – стапяте малко масло, съвсем леко запържвате, дори по-скоро затопляте на него натрошени орехови ядки, след което добавяте прясно мляко, колкото да ги покрие, подслаждате на вкус, и ги оставяте омекнат, като полученият резултат трябва да е достатъчно гъст, тъй като ще се слага в козунак. Можете да подправите и с малко канела, а всичко това става на слаб огън. За съжаление обаче, не мога да ви дам точни пропорции, тъй като винаги я правя на око. Естествено, можете да ползвате и мармалад или сладко по ваш избор, а предполагам дори и шоколад, макар че не съм опитвал.

Също така, можете да замените и бадемите с орехи, ако ги предпочитате, както и да не слагате стафиди – ако не ги харесвате, или пък да поръсите козунаците с кристална захар малко преди да са готови и да я оставите да се стопи отгоре за лек карамелен привкус. Това наистина са допълнителни неща, но както казах – мегдан за модификации има. Така че остава да ви пожелая единствено успех в козуначените ви приключения. Успех и добър апетит!

За този автор

Author: Ангел Генчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *