[b]Аутопсия (2008)[/b]
Точно като в доброто старо време, или по-точно онова на старата школа – не че ме изненада присъствието на филм от типа кръв и карантия в програмата на фестивал на киното на ужаса, все пак това си е цял поджанр, но дори и сред тях се намират далеч по-стойностни и забавни (по своя си изкривен начин) произведения. А поне до тук, „Аутопсия“ определено се класира на първо място що се отнася до третия After Dark Horrorfest, но от долната страна. Нека все пак накратко видим и защо.
Сюжет – тъй като започнахме по школнически, нека му завъртим една хубава, сочна двойка. Не, сериозно, от него не се очаква много, но героите можеха да бъдат малко по-малко кухи от ходещи торби месо. Петима празноглави тийнейджъри се изтърсват след катастрофа в изоставена болница, където биват кълцани, намушквани, пробивани – да не продължавам нататък – лее се кръв с ведра, и пр. и пр. По принцип подобно нещо може да направи филм на ужаса, ама трябва и по някаква причина да си им поне малко съпричастен, а то няма за какво да се хванеш – изглежда сценаристите са приели опцията по-пълнокръвен в случая твърде буквално, и старателно изцеждат тази кръв до последната капка. За съжаление и в преносен смисъл.
Развитие – две плюс – двайсетина минути моткаво въведение, един час касапница, накъсвана от епизоди на джогинг напред-назад из заведението, и то прекомерни, лишавайки те от удоволствието дори да гледаш повече кървища. Напрежение – нула, сиреч и на него чиста двойка, тъй като просто отсъства. Ефектите вече споменахме, типично старошколски, нищо изненадващо, разни крайници, вътрешности, за кръвта да не казвам отново, но въпреки че дори и закоравелият почитател на киното на ужаса вероятно ще се отегчи не по-късно от четиридесетата минута, все пак може би заслужават една тройка заради носталгията. С което стигаме и до ролите и кастинга в настоящето кратко литературно упражнение.
Тях можем да разделим на две части – персонал и жертви. За последните вече стана дума, като остава да допълним, че единственото достойнство на двадесетгодишната към момента Джесика Лоундс, поне що се отнася до този филм, е че е хубава. Абсолютно неубедителни до един, дори и когато се налага да пищят. Или крещят. Персоналът за сметка на това е съставен от фамилиарни физиономии – Женет Голдщайн („Пришълци“), Майкъл Боуен и Робърт ЛаСардо, и двамата с огромно количество второстепенни роли зад гърба си, сиреч доволно познати, а картинката завършва Робърт Патрик, който вероятно завинаги ще си остане за кинолюбителите Т-1000. Което обаче съвсем не им пречи да изглеждат смехотворни на места, и ако трябва да сме честни, от подобен филм могат само да се срамуват.
В резюме едва ли остана какво да кажа, освен че няма звуково оформление – ако някой наистина все още се интересува – но в крайна сметка, дори и заради сините очи на мистър Патрик, твърдо не. И както много правилно показват крачката на постера – обратната посока е правилната посока – със сигурност можете да намерите нещо в пъти по-добро, с което да изгубите безвъзвратно час и половина от времето си.
За този автор
