[b]Отвътре (2008)[/b]
Още един от участниците в програмата на тазгодишния фестивал на независимото кино на ужаса – After Dark Horrorfest, „Отвътре“ е лента с нелош потенциал, и вероятно щеше да остави още по-добри впечатления у любителите на жанра, ако не бяха някои не толкова несериозни недостатъци при изпълнението и.
Гроувтаун – малко провинциално градче нейде из Съединените щати, със силно закостенели пасторални порядки, граничещи в известна степен чак със средновековните разбирания, се оказва арена на двойно самоубийство. А докато шокът от събитието още е на върха си, жертвите прерастват във вълна от хора, отнели живота си при странни обстоятелства. Нещата обаче придобиват малко по-различен облик покрай факта, че първият, посегнал върху себе си, е син на набедена за вещица местна жителка, загинала на свой ред в малко съмнителен пожар, и то след скорошен друг трагичен инцидент свързан с нейната личност. Което пренася съмненията на и без това твърде набожното местно население – или поне на неговата най-фанатична извадка – върху второто и момче.
Като цяло добра основа за филм на ужасите, наистина, и едва ли е някаква изненада, че наистина в цялата работа се наместват свръхестествени сили, но за съжаление именно тя се явява и ахилесовата пета на „Отвътре“ – въпреки че филмът крие някой друг сюрприз в ръкава си, в общи линии развоя на събитията е доста предвидим, и то сравнително отрано. Второто, което прави отчасти неприятно впечатление, са продължителните мудни моменти между епизодите с напрежение, въпреки че не става дума точно за неравномерно темпо, тъй като точно те изграждат скелета на историята, а и самите интервали относително добре разпределени, а по-скоро за малко излишно разтегляне.
Точно на обратния полюс обаче е кинематографията, която като за далеч не високобюджетен филм е повече от добра, съчетавайки уместно разнообразни мрачни сцени, за да се получи подходяща за събитията атмосфера. Червена точка „Отвътре“ печели и за пълнотата на сюжета си – дори и той да не е толкова забележителен като съдържание, в него не са оставени висящи краища, което винаги е похвално.
Иначе, актьорският състав е доста млад и почти непознат, с изключение донякъде на Томас Декър ([b][u]“Терминатор: Хрониките на Сара Конър“[/u][/b]) в ролята на споменатия втори син Айдън и Адам Голдбърг, познат поне по физиономия покрай множеството си второстепенни участия – сред които, между другото, и това. Но както те, така и останалите – в т.ч. миловидната Елизабет Райс и Кели Блац, в останалите две главни роли – не блестят с нищо специално, а просто си свършват работата.
Все пак, за почитателите на филмите на ужаса, „Отвътре“ не е толкова слаб избор и като цяло има какво да им предложи, без да се нарежда сред твърде добрите в жанра. И все пак, ако търсите силно адреналиново изживяване, това едва ли е вашето заглавие.
За този автор
