Какво прави един човек, който обича сирене? Тича до магазина. Обаче има един проблем – да хрупаш просто така директно, колкото и да е приятно, омръзва. Дори и при особено богатия избор, който има. Така че следва приготвянето му във вид на манджичка. А сиренето можеш да го гмечиш по толкоз много начини, че направо не си е за описване. Би могъл да си направиш фондю от едно или няколко, можеш да го панираш, да го използваш за пица (то пък какво ли не можеш да ползваш за пица), да направиш от него сос или… супа.
Пък човек, който работи много, яде доста на крак. Сухоежбини, както родителското тяло обича да казва. И от сандвичи започва да скърца – по-точно стомаха. Добавете малко стрес и гастритът е гарантиран, ако не и някоя язвичка. Така че идва ден, в който индивидът решава да си направи супа. Така се случи с моя милост, докато бродех из един магазин, търсейки си поредното саламено изкушение за сандвич. Който броди безцелно, обаче често попада на неочаквани места. И тъй очите ми попаднаха върху едно малко изкушение – ементал.
Малко уточнение – ароматното твърдо швейцарско сирене грюер е далеч по-добър избор за тази рецепта, но цената му би могла да откаже дори заклет любител на подобни изкушения. Все пак, за постигане на най-добри резултати препоръчвам именно него. И така, сдобил се с ементал вече бях изправен пред дилема – хубаво го купих, какво да го правя. На помощ дойде желанието ми за нещо нетипично, абе обратното на сухо. С решението да го превърна в супа бързо измежду покупките се наредиха бучка масло, половинка прясно мляко, зеленчуков бульон (от онези на кубчета), връзка чесън и връзка пресен лук. Е и бутилка бяло вино, няколко бири, маслини, снежанка и други неща, които пък хептен нямат отношение към супата.
Така, нека систематизираме малко нещата:
150 г. ементал или грюер
500 мл. мляко
500 мл. зеленчуков бульон
50 г. брашно
50 г. масло
щипка млян кимион
сол
млян черен пипер
връзка чесън
2 стръка пресен лук
голяма глава зрял лук
Много лук много нещо. Надявам се, че обичате повечко, аз лично обожавам. И чесън. И маслини. И средиземноморието, но това е друга тема, на която вече [b][u]някой бе писал[/u][/b]. И тъй следва прибиране на покупките в кухнята. Събличате се по домашни дрехи или както там готвите и започвате да чистите лука. Идеята е след като бъде нарязан на ситно да се задуши в маслото, да бъде поръсен с брашното, след което следва бъркане докато се запържи до златисто. Точно това направих и аз. Бирата започна застрашително да намалява, а настроението – да се покачва.
Когато достигнем до тази фаза, не на настроението, а на запържването, добавяме на малки дози млякото и зеленчуковия бульон. Не забравяйте да бъркате непрекъснато. Или ще се появят малки спретнати бучки, които да ви развалят кефа. При мен се случи при опит номер едно, когато всъщност нищо не стана като хората и още не мога да си простя, че направих от много нещо – голямо нищо. Та, бъркаме, добавяме, бъркаме добавяме и на финала наръсваме със сол, черен пипер и кимион. И следва малко отдих – слагаме капака и варим около половин час на слаб огън.
Е, отдих е силно казано, тъй като следва настъргване на сиренето. Без кората, естествено. Накълцваме чесъна и нарязваме на ситно пресния лук. Третинката от сиренето изсипваме в супата и бъркаме докато се разтопи, остатъка, заедно с лука и чесъна, слагаме в чиниите. След което вече добавяме супата, сервираме и ядем.
Всъщност знаете ли какво са кротони? Запържени в масло нарязани на кубчета филии бял хляб. Може да сложите и от тях в супичката – получава се доста вкусно.
За този автор
