[b]Bruce Springsteen – Working on a Dream[/b]
2009, Columbia Records
Tracklist:
1. Outlaw Pete; 2. My Lucky Day; 3. Working on a Dream; 4. Queen of the Supermarket; 5. What Love Can Do; 6. This Life; 7. Good Eye; 8. Tomorrow Never Knows; 9. Life Itself; 10. Kingdom of Days; 11. Surprise, Surprise; 12. The Last Carnival; 13. The Wrestler (bonus track)
Трябва ли да съм откровен, никога не съм обичал да пиша за живите музикални легенди. Винаги ме гложди мисълта, че в крайна сметка няма какво още да ви кажа аз, и едно подобно ревю ще е безсъдържателно. Особено когато не са изневерили на стила си, не са поели в някаква нова или стара посока в творчеството си, нито пък са се – така да го наречем – изложили в някакъв определен смисъл. Естествено, от друга страна, самото му наличие е информация, ако ще само за излизането на поредното им заглавие и дори когато няма много друго какво да се допълни.
И така, новият албум на почти шестдесетгодишния майстор-рокаджия, носител на деветнадесет награди Грами, два Златни глобуса – последният от които съвсем скорошен, за едноименното парче към „Кечистът“, за радост включено като бонус – и още един безброй отличия Брус Спрингстийн е вече на музикалния пазар. Тавата, наречена „Working on a Dream“, е под номер шестнадесет във вече тридесет и шест-годишната му кариера, и както може да се предположи, а и намекнах по-горе, е изпипана брилянтно, естествено в типичния му, даже еталонен стил.
Галещ ухото рок в акомпанимента на акустични китари, с характерния мек вокал на Спрингстийн, от време на време подчертаван от хорови включвания, но по-скоро като фон, и още по-редки намеси на други инструменти – тринадесетте парчета предоставят на почитателя на хубавата музика всъщност точно това, което може да се очаква от тях. Изключение, но в смисъл не на качество, а на общата композиция на „Working on a Dream“ правят може би единствено „Good Eye“ и „Tomorrow Never Knows“. Първото – жизнено кънтри, с дрезгавия глас и хармониката напомнящо на някои от най-големите имена в жанра. Второто, всъщност, също с кънтри ритъм, макар че при смесицата му с акустичен рок, както можете да се досетите, реално се получава именно рок-парче.
Единственото, което може съвсем леко негативно да се каже за албума, който е – очаквано – великолепен, е това, че най-силното парче в него е точно бонусът. „The Wrestler“, наистина, не е „The Streets of Philadelphia“ – не само най-известната може би песен на американеца, но и другата, за която е отличаван със Златен глобус – но се нарежда сред определено добрите неща, които е създавал. Чудя се дори дали идеята да я включи към последния си албум е толкова добра – не, че изпъква чак толкова прекомерно, но все пак частично, с поне една идея, засенчва останалите.
Така или иначе, ако сте любители на приятната, разпускаща музика, рока от най-високо качество, или просто самия Брус Спрингстийн, то в заключение мога да кажа само едно – за пореден път има на какво да се зарадвате. Майсторът си е майстор, ненапразно запазена марка в рок-музиката, и отново го доказва по чудесен начин.
За този автор
