На много места из Средиземноморието човек ще срещне традицията виното да се пие с вода или сокове и плодове. Обичаят всъщност идва още от Античността – в Древна Гърция пиенето на неразредено вино дори е било считано за признак на откровена простащина, както Теофраст ясно показва в своите „Характери“. Друг е въпросът, че пръст в тази традиция има далеч по-тривиалния факт, че древногръцкото вино е било доволно сладко, достатъчно силно и съответно бързо е водело до неприятни последствия.
Двете най-известни подобни напитки обаче идват не от Гърция, а от Западна Европа. Това са френското боле и испанската сангрия, на които именно ще се спрем по-долу.
За нещастие на любителите на тайните семейни рецепти от по-миналия век, ще кажем още отначало, че няма такова нещо като оригинална рецепта за сангрия, или традиционна сангрия. Има някакви хлабави общи принципи, които варират в големи граници, и които за последно са се изменили с навлизането на газираната вода. Останалото е по вкус на майстора.
[i]Sangria[/i] на испански означава „кървава“ и това е преобладаващото название на напитката в Иберийския полуостров, въпреки, че португалци, галисийци, баски и т.н. си имат собствени названия. Идва от факта, че основата на сангрията като коктейл традиционно е червено вино и действително повечето рецепти дават съотношение вино-газирана вода между 2:1 и 3:1. Така, на около 1 л. получена течност, се добавят нарязани плодове според наличностите – например, два-три портокала или праскови, евентуално малък лимон, но също така и ягоди, ябълки, круши и пр. Сместа се допълва 50-100 мл. концентрат, за предпочитане също на гроздова основа – коняк, или малко повече шери или порто – и евентуално вече канела, както и мед или захар за подслаждане. Напитката се поднася охладена в широки кани, като понякога се оставя и голяма лъжица, за вземане от плодовете. Представлява изключително приятен и лек плодов коктейл за лятото, крайно непретенциозен от към съставки.
Вариация на сангрията е т.нар [i]tinto de verano[/i], което по същество е газирана вода и вино в равни дози и също е доста популярно в Испания, защото е още по-непретенциозно, бързо за приготвяне, а и може лесно да се сервира вместо сангрия на ордите туристи. Също така, към сангрията понякога се добавя и плодов сироп, който едновременно подслажда и засилва плодовия аромат на питието.
Болето пък е традиционен френски коктейл с доста по-благородно потекло от сангрията. За разлика от нея се прави с бяло вино (въпреки че и в Испания съществува понятието „бяла сангрия“) и начинът на приготвянето му е малко по-особена, защото традиционно в него участват две вина.
Плодовете, от които се прави болето могат да варират също толкова, колкото и тези за сангрията, но цитрусите, ягодите и прасковите са най-често срещани, при все че човек може да открие и такива екзотики като боле с краставици или портокалови кори. Добре е те да са нарязани така, че човек да може да ги отпива заедно със самата напитка.
Процедурата за приготвянето е малко по-дълга. Плодовете (приблизително килограм и половина, варира според вида) се поливат с малко алкохол, най-често коняк, калвадос, ром или силно и сладко вино, поръсват се обилно със захар и се оставят да пуснат сок, а после се заливат с вино и така престояват още около час. След това се добавят още две бутилки вино и една бутилка шампанско, сместа се изстудява и се сервира. За по-делнични случаи шампанското може да се замени и с по-малко количество газирана вода. Сервира се в широка купа, а за боле има и голям брой специално изработени сервизи.
Както и при сангрията не е препоръчително в него да се слага лед, защото все пак разрежда и убива вкуса.
Разбира се, рецептите могат да варират в далеч по-големи граници, както по отношение на плодовете, така и на допълнителните алкохоли, а студените винени коктейли отдавна са излезли извън границите на Средиземноморието. Можем да споменем и руските крюшони, най-елементарният от които съдържа само коняк и шампанско в различни пропорции, и който е както пивък, така и главоболен. Но по-важното, което трябва да запомните в случая, е, че за разлика от греяното вино, тези напитки са по-бедни на силни подправки и макар да поправят прекалената сладост или киселата жилка във виното, не винаги поправят неприятната острота. Наздраве!
За този автор
