Източник: [u]teatri.bg[/u]
Покрай гръмките заглавия на театрални премиери последните седмици искам да ви обърна внимание на спектакъл от началото на този сезон, който може да сте пропуснали. Това е постановката „Табу” в Камерен театър „Възраждане”. Създател на текста е Яков Джераси, племенник на Карл Джераси – измислил хапчето анти-бебе и автор на 12 пиеси, които се играят с успех в цял свят. С режисурата се захваща Георги Михалков, когото познаваме от черната комедия „Паметта на водата“ от Шийла Стивънсън в Младежкия театър и „Укротяване на опърничавата” от Шекспир в театър „София”
„Табу” предлага модерен поглед върху семейството, неговата патриархална и хетеросексуална рамка и променената ситуация в 21 век. Героите се опитват да отговорят на въпроса какво е нормално и въобще уместно ли е да се дават такива определения за дадена връзка. В малкото пространство на театър „Възраждане” много силно се усеща убедеността на персонажите в правотата си.
Тази на Камерън (Даниел Цочев) и неговата съпруга – набожната Присила (Надя Конакчиева). Влюбената двойка не може да приеме „различността” на Сали (Валерия Кардашевска) – сестра на Камерън и Хариет (Ивет Радулова). Сигурни в това, което чувстват в същото време са журналистката и лекарката, които приемат за съвсем нормално да си направят бебе ин витро, чийто донор е братът на Хариет – Макс (Тодор Доцев).
Сложните образи на всички актьори се поднасят естествено, играта е лишена от театралничене. Петимата актьори, станали почти част от публиката в уютната зала на Столичната библиотека, пресъздават с дълбочина полюсните настроения. Силният диалог и злободневността превръщат спектакъла на Георги Михалков в съвременен и искрен поглед към „хомосексуалната нормалност”. Двете враждуващи двойки са помирявани от Макс, който се опитва да им покаже, че няма права и крива гледна точка.
И всички трябва да се научим да живеем и приемем тези, които не можем да разберем. Кат е задължително да извадим чувството си за хумор от мазето. Защото както казва режисьорът „Пиесата е много смешна, макар често хуморът да е черен, абсурден, и това е най-ценното й качество, защото смехът е единственият начин да приемем нещо, което по принцип отхвърляме категорично“.
За този автор
