[b]Интернешънъл (2009)[/b]
Истината. По ред на номерата идва след това, което бизнеса иска да се знае, хората – да чуят, всичко друго, и чак на последно място – тя. И действително е лукс, който малко хора могат да си позволят. А особено когато става дума за финансовите пазари, онези, които не принадлежат към тази малобройна група, нерядко завършват върху масата – студени, със залепени с лейкопласт клепачи, и вътрешности в купичка до тях. Но въпреки това истината е изкушение, на което честният човек трудно може да устои. И разкриването на едно международно престъпление бързо се превръща в търсенето й. за което именно става дума в „Интернешънъл”.
Всичко се върти около скорошните разкрития, че дейността на някои големи банки далеч не е толкова светла, колкото ни се иска да вярваме. Даже напротив. Така че в основата на лентата стои доста реалистичен проблем. Въпросът е дали от двата елемента може да се получи филм. Отговорът в момента се намира по киноафишите и без съмнение е положителен. Въпреки че се е получила доста любопитна продукция, наситена с неочаквани обрати, трябва да отбележим, че изисква специфичен, култивиран вкус към криминалния трилър. Масовият зрител обикновено иска повече зрелище и по-малко драма, а в тези близо два часа има доста, дори може би малко прекалено много моменти, които да те карат да се замисляш.
Режисьорската работа е на ниво. Том Тиквер отново се справя чудесно, което надали изненадва някой. Няма как да пропуснем и великолепната проява на операторско майсторство. Съспенсът се гради колкото от силния диалог, толкова и от майсторското заснемане на всеки един кадър с подходящия фон, на подходящото място и в подходящото време. Камерата се движи по такъв начин, че човек практически забравя за нея и освен всичко това почти няма как да видим ъгъл, от който като зрители да усетим фалш или чувство на дискомфорт, което нерядко се случва с други ленти. Изобщо, от самата постановка на сцените струи усещане за скрита енергия, която само чака да избухне.
Измежду положителните неща трябва да споменем избора на Клайв Оуен за ролята на Луис Селинджър – агентът на Интерпол, замесен в разследването на една от най-големите световни банки, IBBC. Освен неговата игра, можем да споменем страхотната роля на Наоми Уотс, така че по отношение на актьорския състав също няма как да имаме сериозни забележки.
И тъй в търсенето на свидетели, които или умират, или мистериозно започват да мълчат, минават неусетно двата часа на „Интернешънъл”. Малко екшън, малко драма и резултатът е един задъхан трилър, който напълно си заслужава гледането. А на въпроса дали не е по-добре просто да си пуснем новините и да проследим развитието на подобна история, само че на живо, отговорът е, че и там истината отива на последно място по приоритет. И изглежда фикцията е единственото място, където можем да зърнем поне частица от нея.
За този автор
