Две легенди на Седмото изкуство, всеки поотделно носител на безбройни отличия – включая най-ценната златна статуетка – едва ли това е тандемът, който човек очаква да срещне на корицата на книга. В случая обаче не е чак толкова изненадващо, тъй като романът „Призраците на Гоя“ излиза по същото време, по което и едноименния филм под режисурата именно на Милош Форман.
Действието на романа обхваща един доста интересен и наситен откъм събития период от европейската история – годините преди, по време и след Френската революция, разклатила сериозно устоите на закостенялата монархическа система на Стария континент, като в рамките му влиза и възкачването на Наполеон Бонапарт на имперския трон, заедно с многобройните му кампании и раздвижването, което предизвикват сред отделните народи. Както подсказва заглавието, обаче, това съвсем не е военноисторическа творба. В обхвата на широкия и размах влиза още може би последният опит на Римокатолическата църква силно да втвърди позициите си и да се завърне към положението си на върховен съдник, присъщо и през Тъмните векове – опит, в чиято арена се превръща Испания, при това на фона на разцвета на свободомислието, било то в политиката, изкуството, обществения или личния живот. Явление, главен виновник за което до голяма степен отново се явява Франция. Всичко това е пречупено отчасти и през погледа на големия испански художник Франсиско Гоя, чийто образ обаче се явява повече своеобразна призма, пречупваща действието и показваща цялата му пъстрота от идеи и персонажи, отколкото централна фигура, около която да се развива.
Всъщност романът с лекота се разделя на три отделни части, всяка с различно темпо, атмосфера и различна донякъде посока на размишление. Без обаче чрез това да губи плавност или компакност – нито когато визира главно Инквизицията, нито когато се обръща към наполеоновите подвизи или настъпващото просветление. И въпреки, че е изпълнен с множество герои, постоянно сменящи се декори и обилно количество информация, се възприема изключително леко и с голямо удоволствие.
На фона на всичко това, биографиите на двамата автори все пак не могат да бъдат пренебрегнати напълно. А чехът и френският му колега правят доста любопитен екип. Като сценарист, Форман няма на практика нито една историческа лента зад гърба си, т.е. никога не е писал подобен тип сценарий. Но, погледнато от друга страна, той е режисьорът, сътворил „Амадеус“. А не можем да оставим настрана и факта, че една от може би най-добрите адаптации по литературна творба, при това далеч не лесна за пренасяне на белия екран – тази на „Полет над кукувиче гнездо“ – е именно негово дело. В биографията на Жан-Клод Кариер, за сметка на това, се срещат изобилно исторически филми и без колебание можем да го признаем за един от наистина опитните сценаристи в това поприще. Като към тях могат да бъдат добавени и близо дузината му книги, макар и в различни жанрове.
Може би всичко това придава на „Призраците на Гоя“ един малко по-особен облик – докато четеш книгата, действието сякаш минава пред очите ти като на лента. В никакъв случай усещането не е неприятно, но е малко чудновато, и заедно с малко особената формулировка, използвана от авторите, изисква няколко страници за адаптация. Което обаче не променя по никакъв начин факта, че настоящият роман е наистина великолепна историческа творба, която ценителите на жанра не бива да пропускат в никакъв случай.
–
[b][u]За повече информация от страницата на ИК „Колибри“…[/u][/b]
За този автор
