[b]Хенри Пул е тук (2008)[/b]
Е точно пък комедия? Човек спокойно би могъл да поразмишлява дали тези, които лепят жанрови етикети изобщо поглеждат върху какво ги слагат. Нищо против определенията, но на един подчертано драматичен сюжет, с режисьорски похвати от жанра, на който трябва да си леко извратен, за да се засмееш е въпиюща глупост. А на подобен тип филми, ако отидеш с грешната нагласа, рискът да се разочароваш е нещо повече от обикновена вероятност – превръща се в сигурност.
След този увод искам да уточня, че „Хенри Пул е тук” е драма. Драма за хората, за техните проблеми и за начините, по които се справят с тях. Филм за вярата, за любовта… Дори не в онзи най-чист вид, в който сме свикнали да ни ги поднасят, а в един болезнено познат от реалния живот такъв. Лента с иначе до втръсване експлоатираният сюжет за човек, който трябва да се справя с това, че ще умре. И то не в далечното бъдеще, а скоро, изяждан от вътре от коварната болест.
И въпреки че звучи клиширано, направата е добра. Може би не е върхът, може би не е и от „доста пипнатите”, но е достатъчно добра, за да бъде въздействието пълно, а преживяването – поучително. Точно тези островчета на хумор, заради които някой е залепил думичката „комедия” към описанието са местата, дават на човек времето да се отпусне, усмихне и помисли, може би дори убеди вътрешно, че надежда винаги има. Защото това е филм и за надеждата, въпреки постоянната борба на Хенри срещу нея.
Актьорите са доста убедителни в поверените им роли. Люк Уилсън въпреки че досега бе по-известен като второстепенен персонаж в третокласни комедии, показва нелош усет към драматичното. Рада Митчел пък се справя много добре в ролята на обикновена, угрижена самотна майка, но затова пък симпатична и търсеща. А пък Адриана Бараза разведрява обстановката в ролята на сееща надежда латиноамериканска лелка. Или накратко – кастът се е получил, въпреки липсата на гръмки имена.
В заключение бих могъл само да добавя, че „Хенри Пул е тук” е филм, който може и да не гледате, но в подходящото настроение е от онези ленти, които се запомнят. Поне малко. Над средното ниво, може би не с много, а може би с нещо отгоре, но все пак далеч от определението „шедьовър”. Но пък за себе си знам, че тези деветдесет и девет минути, прекарани с г-н Пул, не бяха изгубено време.
За този автор
