[b]Смърт по време на погребение (2007)[/b]
Тези луди, луди британци. Трябва ли една комедия да е наистина щура и ненормална, винаги можеш да разчиташ на тях. А „Смърт по време на погребение“ е повече от успех в тази посока.
Като всяко погребение и тук в началото бе ковчегът. После дойдоха опечалените – млада английска двойка на прага на съвместния си живот, към която постепенно се присъединява цяла галерия от странни птици, гарнирана с още по-странни. И докато историята започва едва ли не невинно и безобидно, неусетно скоро зрителят започва да усеща първия полъх на назряващата буря от неудобни ситуации.
За нея безспорно допринася и обстановката. Както и събирането на едно място на всевъзможни близки или не толкова роднини и познати, всеки със своята присъща лудост и – естествено – с неизгладените или позабравени търкания и взаимоотшения. Но когато вече се замесват наркотици, секс и – като за черта – изнудване, положението става сериозно и неудържимо. Не чак дотам наистина, че да избегне неизбежното – щастливата развръзка – но пораждащо цяла градушка, кое от кое по-идиотски положения.
Ако трябва и да сме коректни, все пак „Смърт по време на погребение“ е копродукция с участието на Обединеното кралство, САЩ, Германия и Холандия. Същевременно, актьорският състав е масово английски – събрани са доста познати физиономии от младата генерация британски изпълнители, начело с неотразимия тук Матю МакФадън. Той обаче съвсем не заслужава едноличното отличие – не по-малко добри думи могат да се кажат за Анди Нимън, Юън Бремнър, Дейзи Донован, Алън Тюдик, Крис Маршъл, и въобще цялото сборище малко или повече откачени персонажи, в чиито роли някой се превъплъщава.
Самото действие също се развива на Острова, което добавя нюанса на присъщата му визия и атмосфера – пасторални картини, известен снобизъм, специфични мутри и пиперлив език и хумор. А хуморът е не просто характерен, но като че ли изваден от христоматия на най-добрите постижения на местната школа. И няма да си пречупя езика да допълня, че като комедия, „Смърт по време на погребение“ бих наредил сред най-добрите представители на жанра, излезли през последните години.
За този автор
