[b]Alkaline Trio – Agony & Irony[/b]
2008, Epic Records
Line-up:
– Matt Skiba – vocals, guitar
– Dan Andriano – vocals, bass
– Derek Grant – drums, percussion, backing vocals
Tracklist:
1. Calling All Skeletons; 2. Help Me; 3. In Vein; 4. Over And Out; 5. I Found Away; 6. Do You Wanna Know?; 7. Live Young, Die Fast; 8. Love Love, Kiss Kiss; 9. Lost And Rendered; 10. Ruin It; 11. Into The Night
„Agony & Irony“ може и да е вече шестият студиен албум на чикагските пънк-рокаджии Alkaline Trio, но за сметка това пък е първият под крилото на един от наистина големите лейбъли – Epic Records, и неизбежното влияние на този факт се забелязва относително бързо. От една страна, разбира се, негово следствие донякъде е изкачването му до доста висока и рекордна за групата тринадесета позиция в американския Billboard 200 за продажби в седмиците след излизането си, но всъщност далеч по-важният ефект е върху самото му звучене.
С две думи, новото им отроче е доста, така да го наречем, поп – с по-възприемчиво и масово звучене. Защото за каквото и да може да може се нарочи пънкът, то няма да е за особено мелодичен – за разлика от силната специфичност на мелодията – и дори пънк-рокът, като негов най-звучен клон, донякъде страда в тази насока. Съществува, наистина, и такова нещо като пънк-поп, но като цяло то е рядкост, а и по-скоро се свързва с различни кавъри, отколкото със собствено творчество. Така че, миксът от сравнително лек алтернативен рок и класически пънк елементи, който предлагат Alkaline Trio, определено е малко нетипичен в това отношение, но това по никакъв начин не влошава качеството му.
Освен мелодичен и въобще галещ ухото, „Agony & Irony“ се отличава и с още една допълнителна черта, която по принцип минава за рядкост, но за сметка на това е приятна изненада – равномерност. На практика, в албума слаби песни няма, макар и да липсват и особено изпъкващи над другите такива. Състояние, което поне аз винаги съм предпочитал пред противоположното с две, три или пет брилятни изпълнения, вклинени сред два-три пъти повече посредствени. И, като цяло, абсолютно си заслужава.
За този автор
