На север е мрачно, студено и дъждовно. Сякаш бръснещият вятър облива душата ти със ситни капчици тъга, превръщайки я в безволево и слабо създание, страдащо в плен на нощните кошмари. Сънуването се превръща в начин да заобиколиш тресавището на ежедневните проблеми, бягството е невъзможно, но желано. Тягостното съществуване е само спомен за отминалото щастие, а бъдещето предлага единствено прокъсания чадър на твоята самота като единствена защита срещу прииждащия потоп на всемирната мъка.
През бурните години на 60-те и 70-те, когато се сгромолясват не само идеите, но и техните постаменти, самото общество ври в казана на собственото си безумие, подклаждано от новоосъзнатите личности, с нови разбирания за свобода, любов и лична собственост, та в тези десетилетия на промени и надежди живее Ини Винтроп. Той не просто живее, а лавира. Измъква се от един житейски капан, за да прескочи друг, докато избягва надвисналите над главата му опасности. Но сблъсъкът с двамата Таадс – баща без син и син без баща – пречупва през кривите огледала на отшелническото им съществуване, осмислено от самоналожени ритуали, собствената му отчаяна нужда да бъде себе си.
Сеес Нотебоом е автор, който владее писменото слово до съвършенство и съумява да изплете от поредицата думи не само обърканото лутане на главния герой през лабиринта на неразгаданите му чувства, но и да нарисува един жив, дишащ и всепоглъщащ Амстердам, с наситените краски на променливото време и усещането за бездънна пропаст, сигурен признак за обществен прелом. Отпечатък на епохата е като кървяща рана в душите на оцеляващите, всеки заключен в своя собствен свят, зазидан зад остарели разбирания, вкопчен в лишени от смисъл ритуали, които изпълват празнината от осезаемата липса на смисъл и цел. Не помага нито мистиката на Изтока, изпълваща купичките за чай с ухайно съчетание на загадъчна философия, не помага и прагматичността на Запада, опитваща се да улови разпадащото се време, като го разграфява, измерва и прошнурова, опитвайки се напразно да го подчини на каноните на изгубеното Аз. Всеки е обречен да съществува в ямата на собствената си личност, сам, до края на дните… Освен ако някой не му подаде ръка.
–
Повече информация от страницата на ИК „Колибри“…
За този автор
