Имало едно време в България книги-игри. На Запад повече ги имало, и били по-хубави, но и наши хора се опитвали да пишат. И поне няколко от над двете стотици родни произведения са достатъчно добри, за да им се обърне внимание през настоящата година, нещо което имам за цел да направя.
„Анибал срещу Рим“ е стратегическа книга-игра от поредицата на издателство Мега „Битки и стратегии“, и е написана от небезизвестния Джордж М. Джордж (Георги Миндизов). Ако не знаете нищо за този вид игри, то те представляват голяма обложка, разгъваща се на четири, книжка с правила, множество хартиени фигурки, сред които дори зарове, за изрязване, сгъване и залепяне, както и няколко приложения.
За края на миналото хилядолетие, сиреч 1999 година, и крехката моя тогавашна възраст от цели десет години, всичко това беше, разбира се, невероятно вълнуващо. Самото приготвяне на играта е истинско удоволствие за малчугана – да си сглобиш играчката внимателно, че да ти остане за дълго време и да си спомняш за нея. Дори сега фигурките предизвикват умиление, нахвърляни в картонената кутия и разбъркани с тези от „Карамба“ и „Батман срещу Джокер“.
И така, след кратък надъхващ разказ за смъртта на бащата на Анибал – Хамилкар Барка, играта започва. В първата част – горе-долу до стотния епизод, младият картагенец трябва да уреди работите си на родна земя. Най-вече да натрупа състояние, да спечели – по-често чрез подкупи, подкрепата на политиците за жадуваната война с Рим и ако му остане време, да се подготви за самата война чрез бойни упражнения, набор и тренировка на войски. За целта играчът има пет години, с по няколко действия във всяка и ограничено наследство.
Парите се набавят от три места – земеделски земи, морска търговия и дял в лихварско сдружение. Всяко от тях е със собствена специфика, рискове и възможности. Политиката е доста цинична. Има четири фракции – Тифарини, основните противници на Анибал и най-силна партия, Ниптулани – бедни земеделци и безлични защитници на мира, Барка – фамилната партия, и неутрални, оглеждащи се кой ще им плати повече. Съществуват и две камари – тази на Избраните и тази на Старейшините. Едните се купуват на килограм, но другите са по-фина работа. Различни са начините да се приобщи или накара да млъкне завинаги, чужд старейшина. Но почти всички са опасни и рисковани. Пък и защо да плащаш на наемен убиец и да трепериш, че могат да го хванат и той да те издаде, когато просто можеш да позлатиш стареца. Така де, както и в живота, всеки си има цена.
Допълнителните дейности в Картаген за вършене са тактическите и стратегически тренировки и събирането на наемници. Първото е за предпочитане в началото на играта, когато Анибал е с постоянно празна семейна хазна и му трябва занимание, което да не изисква пари. Второто е доста непрактично и трудоемко. Да, може да се събере допълнителна войска, и да – може да се тренира до толкова, че да стане далеч по-елитна от основните армии на картагенците, но е ужасно скъпо удоволствие. Може би има смисъл само в последната година, когато няма за кога да им се плаща издръжка, да се наемат няколко отряда слонове.
Следва втората част от книгата – заветната война срещу омразния Рим, по-известна в историята като Втора Пуническа. Започва с кратка кампания в Сицилия от наказателен характер срещу неверните на Картаген племена там. Бойната система е доста проста на този етап и това създава впечатлението, че военоначалника не е достатъчно опитен, за да контролира всеки елемент на сраженията. Играта е най-вече подготовка за истинските изпитания в книгата, а варварите не са никакво предизвикателство срещу наемниците на Картаген. Тук е времето да отбележа, че пуните използват изключително наемни войски за своите походи – различни диваци от дълбока и не толкова дълбока Африка, бунтуващи се гали и алчни за пари гърци. Единствените редовни войски са младите благородници в Свещения отряд – елитна пехота.
След Сицилия Анибал се пренася на Иберийския полуостров, където може да наеме хоплити от месните гръцки колонии и да продължи към най-популярната част от легендата за картагенския пълководец. Ако варварската паплач и жалките им укрепления будят смях у читателя, то планината е безмилостна. Без водачи – а дали такива има? – Алпите са в състояние да унищожат цялата войска. След това премеждие играта се почти изчерпва с последователни битки, като най-голямата, при Кана, се води независимо от наличните полкове и се свежда само до повтаряне на историческите гениални избори на Анибал. Останалите битки са дадени схематично, така, че ако играча жадува за още, би могъл да си ги разиграе с трудност по избор. Римляните са с три основни вида войски и кавалерия, като се редят на бойното поле по даденото правило. В самия край на книгата, пълководецът може да избере или историческата реалност и картагенците да останат още 13 години в Италия, или да се опита да завладее Рим и да промени историята.
Обемна част от дневника на приключението са престижът и популярността на Анибал Барка пред различните фракции, институции и народи. Те се променят в зависимост от действията на играча и определят ответните реакции на света. Записват се различни видове кодове и се отбелязва прилежно изминалото време. Военния дневник не е добре структуриран, и е най-добре играча сам ще реши как да отбелзва полковете си.
Сред лошите страни на книгата можем отбележим също, че както и в други издания, редакторите не са си свършили работа. Множество от идеите на автора са отпаднали в процеса на писане, но са останали части от тях в крайния текст. Така например, стрелците, които могат да се наемат в Картаген, са без описание в битките. Цялата система за присъстващите картички с войскови части е обезмислена от фигурките и действащата система за водене на сражения.
За сметка на това, оформлението е на много високо ниво. Картинките не са по никакъв начин свързани с книгата, но са много приятни. На края на книжното тяло има цяла секция със схематично показани няколко битки и кратки текстове за римския легион, пантери (галери), пилум (римското копие по време на ранната империя) и гладиус (стандартния къс меч на римските войници).
Няколко части от картинки са най-нагло крадени от Age of Empires, но това е по-скоро забавен момент – да познаеш коя сграда каква е и от коя нация и ера е…
Знам, че „Анибал срещу Рим“ е вече трудно да се открие – макар и не невъзможно, и изиграе. Това обаче не променя по никакъв начин истинската и стойност.
За този автор
