Винаги ми е било трудно да пиша за любими автори или за книги, които харесвам, някакси все не успявам да предам правдиво това, което ме е накарало да вися до среднощ (а и отвъд) и на светлината на мъджукащо газено кандило да се взирам в изписания текст. Добре, не е кандило, а електрическа крушка, обаче това не променя факта, че има книги, които са ме държали буден по цели нощи, алчно разлиствайки лист след лист, а на финала – уморен и все пак твърде превъзбуден за да заспя – са ме карали да се взирам в белия таван, рисувайки в ума си образи и идеи. Не крия, че съм силно пристрастен към Едуардо Мендоса, още с първата му книга, която прочетох на български („Ни вест от Гурб“), авторът завинаги ме причисли към кохортата верни почитатели, готови да го следват и през най-екстравагантните творчески експерименти. „Маслиновият лабиринт“ е твърде различен от „Ни вест от Гурб“ като тематика, но пък ги обединява изтънченото чувство за хумор, което умее да те гъделичка до побъркване. „Лабиринт“-ът всъщност е продължение на „Загадката на омагьосаната крипта“, добре познатият ни детектив-психопат е отново на свобода за да се развихри в поредното невероятно разследване на някое мистериозно престъпление.
Като споменах главния герой, да кажа и няколко думи за действието. Старият познайник комисар Флорес измъква нашия любимец от лудницата за да го натовари с една деликатна и щекотлива задача – предаването на баснословна сума за откуп. Разбира се, полицията не може да се намеси директно, затова прибягва до услугите на – меко казано – неортодоксални сътрудници. Естествено първоначалният план се обърква по един особено безобразен начин и детективът по неволя е принуден да пусне в действие своите инстинкти за оцеляване и да разкрие пръв голата истина, преди враговете да са му видели сметката. Подпомаган от неуспяла актриса и професор-клептоман с воайорски наклонности, главният герой се заплита в разноцветните кълчища на куп завързани събития, преодолява дори сложните семейни отношения, за да успее все пак да си пробие път – макар и с много бой (най-вече на собствен гръб) – до изненадващ, макар и логичен финал.
Хуморът е на всяка крачка, дебне иззад ъглите, изскача изненадващо в гръб за да те стресне в някоя необичайна ситуация, разсмива до сълзи и забавлява до полуда. Неочакваните обрати се редуват с пъстри герои, заплетените случки бързо преминават в откровен пердах, което пък води до поредното прозрение за същината на престъплението и човешката природа като цяло. Необузданото въображение на Мендоса ражда комични до абсурдност ситуации със същата лекота, с която заплита действието в сложна криминална интрига. Дори без залповете смях на всяка страница книгата би била увлекателно и четивно криминале, но това което я прави уникална е именно насмешливото намигане на автора към стандартните стереотипи в жанра. Дори само един любопитен анти-герой като безименния несретник детектив, разказващ своите приключения с обезкуражаващата наивност на малко дете, е достатъчен за да спечели симпатията на читатели, които обичат да бъдат предизвиквани с необичайни четива.
–
Повече информация от страницата на ИК „Колибри“…
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=202013#202013
За този автор
