[b]Martriden – The Unsettling Dark[/b]
SOAR/Candlelight Records, 2008
Line up:
Michael Cook – vocals
Kyle Howard – keyboard, guitar, vocals
Shane Howard – guitar, vocals
Will Thackeray – guitar, vocals
Chad Baumgardner – bass
Tracklist:
1. Introduction; 2. The Enigma of Fate; 3. The Calling; 4. Ascension Pt. 1; 5. Ascension Pt. 2; 6. Processional for The Hellfire Chariot; 7. The Unsettling Dark; 8. Prelude; 9. A Season in Hell; 10. Immaculate Perception
Излизането на дебютен албум трудно може да се определи като събитие, но за Martriden това не важи. Още при първо слушане на „The Unsettling Dark” човек разбира защо някои хора лепнаха на момчетата от Монтана,САЩ, етикета „новите Emperor”. Ако не ставаше дума за първи албум, бих сложил и по-тежко определение, но засега ще се огранича с това, че на мен „The Unsettling Dark” ми харесва повече от всичко на Emperor, което съм слушал. Естествено, тук напълно важи принципа за различните хора и различните вкусове.
Албумът се отличава с технични китарни композиции, а групата показва перфектно владеене на инструментите. Освен това американците успяват да направят един странен, но далеч не лош микс от брутални рифове, чисти китари и клавири с гарнитура от разнообразни барабани, които на моменти не само допълват изживяването, но поемат и инициативата. Песните са доста разнообразни, включващи по-атмосферни части и убийствен дет. Честно казано, адски ми е странно как са успели да преплетат по подобен начин всичко това, без цялостната композиция да заприлича на кърпено одеяло. Но в крайна сметка всеки музикант търси точно това – да впечатли и грабне публиката. Е, Martriden успяват.
Иначе албумът започва с песента „Introduction”, която си е баш интро. С него влизаме в „The Enigma of Fate”, която заедно със следващата я „The Calling” разкрива потенциала на групата, създава мрачно и тежко настроение и впечатлява с почти всичко. След тези две зверски яки песни, човек очаква малко почивка, но такова нещо далеч не следва. Даже напротив – идва първият убиец в албума – Ascension, Pt. 1, в която влизаме с китарна хармония, въвеждаща ни в една песен, изпълнена с брутални рифове, вокали и страхотни сола. Не знам защо, но слушайки я, в съзнанието ми изниква образът на Чък Шулдинър. Сигурно ще да е заради солата.
Ascension, Pt. 2 е на другия полюс. Създава ведро настроение с чистата си китара и изящните клавири в началото, които бавно се трансформират в малко по-тежки и изключително мелодични китари. Ей, Богу, отдавна не ми беше попадал инструментал, който да ми хареса и единственото нещо, което ме спира да го нахваля е, че просто не се вписва в пейзажа.
И така се възнасяме към „Processional for the Hellfire Chariot”, която без никакъв свян просто ни размазва, сдъвква и изплюва. Доста мелодична, но без да губи изобщо от освободения бяс, който очакваме да намерим в подобна музика. Едно плавно преливане, „The Unsettling Dark”, чието интро ни настройва в хармония с името на песента и продължава във вече познатия стил на групата. Същото може да се каже за „Prelude”, която според мен е задължителна за слушане от всеки фен на по-тежката музика. Групата ни изпраща с „ A Season in Hell”, която отново се отличава с отлични китари, прекрасно соло, мелодичност и едновременно това брутално звучене. А аутрото й се влива директно в аутрото на албума, каквото се явява последната песен „Immaculate Perception”, за което мога да кажа само, че е доста атмосферично.
В заключение – любителите на тежката музика, които още не са чули „The Unsettling Dark”, губят много. Албумът наистина спокойно можеше да мине с малко по-малко лирични отклонения. Но ако човек се замисли малко, те далеч не дразнят, даже влизат учудващо добре между брутализма, който цъфти в останалите парчета.
Лична оценка: 8.5/10
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?f=18&t=11250&p=200362#p200362
За този автор
