[b]В долината на Давид и Голиат (2007)[/b]
Като че ли колкото повече Томи Лий Джоунс заприличва на симпатичен, позастарял и клепоух кокер-шпаньол с тъжен поглед, толкова повече отръки му идват по-сериозните роли, макар и да не изоставя съвсем рейнджърския облик. От бащинска загриженост, а и донякъде по стар навик, бившият сержант от военната полиция Ханк Диърфийлд тръгва по следите на изчезналия си син-войник, току-що завърнал се от Ирак, които скоро го отвеждат до жестоко убийство. От този момент нататък „В долината Ила” се превръща в криминално-военен трилър, с чието конкретно съдържание е по-добре да не ви развалям удоволствието.
Базиран отчасти на истински събития, филмът прави паралел с американското присъствие в Ирак, макар и откровено да не останах с впечатлението, че е особено политически – въпреки някои включвания на изказвания на настоящия президент и откъси от новинарски емисии в основното действие, като че ли не изказва някаква специална позиция. Такава по-скоро има по отношение на конфликтните начала между военни и цивилни, както и до известна степен по-критичен поглед върху живота под пагон, особено що се отнася до обикновения военнослужещ, но без да изненадва особено – жени, наркотици, сравнително тривиално. Като трилър обаче е качествен, за което немалка заслуга имат главните действащи актьори.
Истинско удоволствие е да наблюдаваш Томи Лий Джоунс – цялото му поведение, до най-малкия детайл, от маниера на говор до лъскането на обувките или парченцето тоалетна хартия върху порязаното при бръснене излъчва усещането за стар войник, докато огромната му рутина в полицейски роли го прави идеалният опитен военен полицай. А и сприхавостта му отива, та дори „В долината Ила” да не е чак толкова велико кинопостижение, номинацията за Оскар за главна мъжка роля е съвсем на място. Сюзън Сарандън влиза в ролята на войнишка съпруга във войнишко семейство, загубила и двамата си сина, а от нея слабо изпълнение е трудно да се очаква. Третият носител на Оскар в звездното трио е чаровната южноафриканка Чарлийз Терон, въплътяваща две – самотна майка и полицай с остричък език, вземан за тежко мезе от колегите си – в едно. Всъщност освен криминалната завръзка и хуморът е на доста добро ниво.
Като цяло, филмът си заслужава отделеното време, а може би пък дори има и малко по-дълбок смисъл от този, който аз успях да открия.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=198773#198773
За този автор
