Някои хора казват, че нямало мечти, които да се сбъдват, а само цели, които се набелязват и постигат. Аз мисля, че подобна тотална липса на житейска романтика не е здравословна. Големи количества от същата също са вредни, и то много, но малко все пак си трябва. Други казват, че мечтите било най-добре завинаги да си останат мечти, но аз и с това не съм съгласен. Да, винаги трябва да има несбъднати мечти, към които човек да се стреми, но чат-пат не е зле – така, профилактично – някоя мечта да се сбъдва. Не е вярно, че мечтите не се сбъдват! Мога да го докажа! Преди време си пожелах да прочета [i]Christmas holiday[/i] (с измисленото един Господ знае от кого безобразно българско заглавие „Една любов в Париж“) на Съмърсет Моъм в оригинал и за известно време това беше една от моите мечти. Скромна, наистина, но все пак – мечта. Е, вече не е. Просто защото се сбъдна. Сега идва времето на „Равносметката“ ([i]The summing up[/i], както би казал добрият, стар Уилям Съмърсет)… опа, пардон, това е друга книга и друга история. Мисълта ми беше за [i]Christmas holiday[/i], силата на оригинала и още нещо. Може би е малко шизофренично човек да пише „гледна точка“ на свое собствено писание, но пък със сигурност ще бъде забавно.
Оригиналът е нещо наистина прелестно! Дори и нелуксозното издание на Vintage е наслада за окото с репродукцията на натюрморта от Шарден, която краси лъскавата, черна корица и с изящния шрифт, танцуващ по бледожълтите страници – сякаш целенасочено приготвени да те предразположат допълнително към очакваното удоволствие. За сравнение с впечатляващия картон и гланцирания кич върху него, където се мъдрят Айфеловата кула и двама души, страдащи от нещастната илюзия на влюбените, които предлага издателство „Век 22“, разбира се, не може и дума да става. Всичко това обаче е между другото. Съществената разлика е вътре, върху самите страници, където превъзходството на оригинала вече става смазващо. Когато прочетох българския превод, останах леко озадачен от малко по-подробния и някак отвлечен стил, което не би ме изненадало, ако ставаше дума за ранна творба на автора, но [i]Christmas holiday[/i] е писана в края на 30-те години, когато Моъм е оставил зад гърба си повече от шест десетилетия и цяла поредица шедьоври – и като стил, и като съдържание. Книгата беше силна и въздействаща, но тази стилова нетипичност до известна, макар и неголяма, степен намаляваше удоволствието ми от четенето, караше ме да се чувствам странно и не особено приятно. Сега нещата си дойдоха на мястото! [i]Christmas holiday[/i] на английски език е истинско откровение, което – сигурен съм – всеки Моъмоман би оценил изключително високо (особено ако е българин и преди това е прочел „Една любов в Париж). „Нетипичен стил“ ли казах? Нищо подобно! „Отвлечен“? „Подробен“? Да, наистина е тъжно в колко голяма заблуда може да те вкара един лош превод. А моят английски дори не е много добър, камо ли перфектен…
Стилът, обаче, е само инструмент, който лишен от съдържание се редуцира до несвързано бълнуване, до жалките опити на някой пелтек да върже две смислени думи. Но стилът на Моъм – особено късният, отново да подчертая – е нещо повече от инструмент. Той е оръжие. Неговият пълен блясък може да бъде оценен само на оригиналния английски език. Легендарният и безупречно галантен цинизъм, който не може да не те накара да се усмихнеш, защото е безпощадно изобличителен, но винаги забавен и никога упрекващ или назидателен; елегантното, почти музикално, звучене на изреченията с предлози в самия край, които създават впечатление за идеално завършена мелодия; феноменалната изчерпателна лаконичност (и това ако не е оксиморон, здраве му кажи), резултат от гениалното съчетание на на точните думи и точната им подредба; мисля си, че Моъм спокойно би могъл да перифразира за литературата прочутите думи на Моцарт за музиката: лесно е да се пише, трябва просто да събереш точните думи на точното място. Отнесох се малко, прощавайте. Прочитайки Christmas holiday на оригинален език, останах поразен от грандиозната и зловеща философия на тази книга; бях шокиран със силата на ураган, който великолепният стил само подчерта и който, уви, нямаше нищо общо с лекия ветрец, лъхнал ме от българския превод.
Силата на Моъм – не само в тази книга, но и в цялото му творчество – е в това, че той пише за нещата от живота, над които абсолютно всеки – малко или много, често или рядко – се е замислял, само че гениалният английски писател поднася тази толкова тежка материя с неподозирана, просто невероятна лекота. Наистина! Отделни пасажи от [i]Christmas holiday[/i] съм препрочитал десетки пъти и не преставам да се възхищавам на тяхната философска задълбоченост, синтезирана буквално в няколко изречения. През главата ми (а сигурно и през вашите глави), при опитите за протичане на мисловен процес там, са минавали мисли и чувства по отношение на всичко, което споменава и Моъм – психиката, чара, политиката, религията, любовта, секса, изкуството и какво ли още не. Съществената разлика е, че в моята глава тези дяволски сложни проблеми никога не са били формулирани толкова брилянтно – кратко, точно, ясно, проникновено и задълбочено, никога повърхностно, досадно или отегчително и най-важното – никога едностранно и никога напълно. Тук е моментът да си послужа с клишета като „многопластови разсъждения“ и „гениална недоизказаност“, които звучат доста глупаво, но пък са доста точни. Съмърсет Моъм дава на читателя една грандиозна и великолепна картина на феноменалната човешка природа, пречупена през много и най-различни гледни точки, която обаче е само и единствено основата, същността. Оттук-нататък всеки е свободен да се или да не се съгласи, да приеме едни неща и да отхвърли други, да изгражда едни хипотези и да разрушава други, защото, в крайна сметка, всички наши мисли, чувства и вълнения са нещо толкова лично, интимно и неспособно за изразяване с думи, че за останалите е просто една хипотеза.
По всяка вероятност аз ще откривам все нови и нови неща, които да ме стимулират към дълбок размисъл и да преобръщат представите ми света, след всяко следващо прочитане на [i]Christmas holiday[/i] и всеки път бих могъл да пиша нова „гледна точка“. Ала няма да го направя. Няма да го направя, защото мисля, че всеки сам трябва да открие [i]своята[/i] гледна точка за живота и ако моите писания са напълно безполезни в това отношение, то тези на Съмърсет Моъм биха могли да ви помогнат, и то – много. Затова ще си позволя в заключение да ви посъветвам да не отминавате с лекомислено пренебрежение книгите на този автор, ако имате късмета те да попаднат в ръцете ви. Ако ползвате български преводи, ползвайте по-старите от тях – те са наистина чудесни – и избягвайте по-новите, които в най-добрия случай са сносни. Разбира се, ако имате възможност да четете в оригинал – най-добре. Там магията е пълна. Едно време критиците обичали да злобеят по отношение на Моъм, като го препоръчвали на начинаещи в изучаването на английски език поради ограничения му речник и простите му изречения, така че не се притеснявайте, ако познанията ви по английски са начални, но един хубав речник ще ви трябва, да. Аз самият съм начинаещ в този език и съм склонен да се съглася с господата от критикарското съсловие – по отношение на обучението по английски език Моъм, макар и малко старомоден, може да бъде много полезен. Но както вече казах, той може да бъде много повече от полезен, за много по-важни неща от лингвистичните увлечения. А може и да не бъде. Има само един начин да разберете. Приятно четене.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=195650#195650
За този автор
