![]("http://www.sivosten.com/gfx/d.jpg")
Обичам европейското кино. Доста повече от разните там Xоливуд и Боливуд… Обаче сравнително рядко ми се случва да гледам подобни филми. Факт е, че по кината дават основно американски блокбъстери, а на мен вече и задника ми се изприщва да гледам как се свалят самолети с добре насочени коли, как бомбите се обезвреждат точно, когато таймерът показва 00:00:01, как… абе сещате се за какво говоря.
Ето защо "Животът на другите" ме изпълни с очакване за нещо добро, едно, че филмът е немски, друго, че засяга проблеми, които сме имали и ние. Историята започва в далечната 1984-а година (дали е избрана случайно), на изток от берлинската стена, а главните действащи лица са един агент на ЩАЗИ (иначе речено Държавна Сигурност, занимавала се и с дейности по наблюдение на дисидентите, при нас поемани от 6-то), един писател и неговата компания. Както всички много добре знаем унгарските събития и чешката пролет до голяма степен са провокирани от "интелигенцията", затова държавата е реагирала или със сериозна цензура на "лошите" писатели или с още по-сериозно следене на "съмнителните". Очаквано е в компанията на Георг Драйман (писателя) да има прогресивни хора, които не се съгласявят с режима, с цензурата с всичката тази липса на свобода, но не това е проблемът на държавата. Не, проблемът е, когато тези хора започнат да пишат за тези неща. Ето това не бива да се случва!
Във филма наблюдаваме и израстването на Герд Визлер (който пък е агента), от човек, вършещ си съвестно работата – защитаващ националната сигурност, през второто му лице – човек, също недоволен от режима, самотен, без цел в живота, до готовността да жертва кариера, та дори и себе си, за да прикрие хора, които до скоро е преследвал.
Всичко е толкова истинско – и подслушването на домовете и следенето и арогантността на хората от върхушката, които могат да имат всичко, което пожелаят, че човек неволно си задава въпроса – мигар са минали няма и двайсет години оттогава? Добре е тези неща да се знаят, за да не им даваме шанс да се повторят. Днес ние приемаме свободата за факт, а само преди едно поколение за политически виц шансът да отидеш за няколко години в лагер е бил реален (не само в ГДР, но и тук). Доверието дори в семейството не е било пълно, защото дори и при най-добро желание да скриеш тайната, да запазиш човека до теб, тайните служби по цял свят винаги са имали методи да те накарат да проговориш…
Филмът е малко над два часа, но всяка секунда от него си струва да се види, от началото в един коридор, някъде из подземията на ЩАЗИ, преминавайки през срутването на Стената – досиетата са отворени, всеки може да види дали и как е бил следен, стигайки до финала, който е наистина силен – един писател е благодарен на своя агент!
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=188133#188133
За този автор
