![]("http://www.sivosten.com/gfx/gdf.jpg")
В средата на третото си десетилетие, ако напиша, че Кръстникът е все така свеж, ще излъжа. Просто никога не е бил. Но ако напиша, че е просто все така… започва съвсем различна приказка.
Преди тридесет и пет години, космическият катаклизъм на две титанични фигури (особено втората) – Марио Пузо и Франсис Форд Копола – поражда най-забележителната, и една от малкото въобще забележими мафиотски драми на отвъдокеанския екран. Подчертавам го не от прост антихоливудизъм, а защото докато италианските продукции за Коза Ностра и сходните й организации са реколта от съвсем друга черга, от Америките северно от Мексико и южно от Канада обикновено получаваме полукомичния образ на жестокия гангстер с таковата в ръка и с период на екранен полуразпад по-малък от минута – и тук вероятно изключвам единствено "Недосегаемите" (с Кевин Костнър, Шон Конъри, де Ниро и още цяла плеяда) и до там ще си спра – или пък чистата комедия като "Анализирай това/онова", която си е… комедия. Пък темата не е много комфортна, макар и сериозно свързана с едно петдесет и повече години от локалната история, че вероятно и до днес.
Легендата за възникването на мафията се корени още във времето на Гарибалди и движението срещу Наполеон. Според една от най-разпространените истории името и цялата организация произлизат от мъката на неизвестна сицилианка за нейната опозорена и след което убита от французите дъщеря ("mia figlia!" – "дъщеря ми!"), която търчала из улиците на селцето си и предизвиквала мъжете към вендета. Това вероятно не е вярно, разбира се, но не омаловажава факта, че италианците са силно емоционални, дълбоко привързани към семейството (фамилията) и бедни – особено в началото на ХХ век – хора. На тази основа стъпват и Пузо и Копола – и двамата от италиански произход, между другото – като представят масовата емиграция от Ботуша в посока САЩ в началото на двадесети век и развитието й като местен фактор нито като лесно, нито като просто, смешно или безобидно явление. Бедни хора, оглозгана и озлобена среда. Но и резултатът не е с един корен, в чието дъно според масовото мнение е италианското присъствие, а недай си боже да има друго участие, то ще е случайно. Дори напротив. Трите части на "Кръстникът" потвърждават точно обратното, лишават от смисъл на съществование голяма част от "мафиотските" продукции днес – и то не заради актьорите, повечето от които от италиански произход и сега с филмография по-дълга от ръката ми – а с откровената си, а и чисто човешка, позиция.
Това, което "Кръстникът" прави, е да постави човека в центъра на филма. Да извади човешките черти на хората от другата страна на закона. Да покаже животът им, какъвто е. Да остави настрана митовете за "Томи"-тата и "Св.Валентин". Да покаже възхода и трагедията на едно семейство. Да покаже една страна на мафията, която винаги е била скрита от външни очи.
И така, дори и след тридесет и пет години, Кръстникът навлиза в средната си възраст. Бенефисът на Марлон Брандо. Изгревът на Ал Пачино, Робърт де Ниро, Робърт Дювал, Даян Кийтън и още цяла плеяда звезди от различен калибър. И една различна история – за историята.
–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=187610#187610
За този автор
