Grip Inc. – Nemesis

[b]Grip Inc. – Nemesis[/b]
1997, Metal blade

Line-up:
Gus Chambers – vocals
Waldemar Sorychta – guitars
Jason Viebrooks – bass
Dave Lombardo – drums

Track list: 1. Pathetic Liar; 2. Portrait of Henry; 3. Empress (of Rancor); 4. Descending Darkness; 5. War Between One; 6. Scream At The Sky; 7. Silent Stranger; 8. The Summoning; 9. Rusty Nail; 10. Myth Or Man; 11. Code of Silence

Сигурно ви се е случвало да останете впечатлени от дебютния албум на някоя група и след това да пристъпите с известен страх от разочарование към следващия. Така се случи и с мен. [i]Nemesis[/i] е вторият албум на Grip Inc. и сходствата с първия (страхотен!), за който вече писах, са многобройни. Записът отново е осъществен в същото студио в Хаген (Германия), компанията е същата, съставът е същият, продуцент отново е китаристът на групата. И тук парчетата са 11 и между тях няма капка почивка. Стилът е същият. Не, не съвсем. Тук започват разликите.

Звукът отново е режещ, брутален, агресивен… но и чувствително по-разнообразен. Изглежда, че само за две години всеки от музикантите се е развил в много голяма степен и това се е отразило на групата по най-добрия възможен начин. Dave Lombardo все така впечатлява с бързина и техника, но тук към нея се прибавят някои доста екзотични ритми, които досега не бях чувал при него. Ако за предишния албум писах, че е един от най-разнообразните му, то за този определено мога да кажа, че е най-разнообразният. Поне от тези, които аз съм слушал. Вокалната мощ на Gus Chambers все така напомня всепомитаща стихия, но в гласа има нюанси за които не само не подозирах, но и не вярвах, че въобще е възможно да съществуват. Освен това, на моменти се забелязват наченки дори на пеене. Що се отнася до Waldemar Sorychta, неговите китарни изпълнения са твърде различни по звук, стил и характер, за да бъдат описани; на моменти сред тях има наистина прелестни хармонии. Негова е заслугата да има дори клавири отвреме-навреме. Но стига празни приказки.

Две думи по реда на номерата:

[i]Pathetic Liar[/i] е сред най-силно напомнящите на дебюта парчета. Зловещите рифове и страхотно соло на Waldemar Sorychta (според мен!) вече са почти класика в тежката музика. Ако сте забравили шокираща вокална мощ на Gus Chambers, сега е моментът да си я припомните:

Pitiful, dismal, spiteful, parasite scum
Vile, crass, gaunt, ashen-faced
Cringing, crawling, hiking in disgrace
Liar

В съвременната реалност толкова често срещам хора, отговарящи на това поетично описание, че тези редове са ми особено близки. А и звучат по най-подходящия възможен начин. Финалното “Liar” обикновено е свързано с различни физиологични реакции като настръхване на косата ми, изпотяване, сърцебиене и тремор.

[i]Portrait of Henry[/i] е най-краткото парче от албума. Чудесен спомен за добрите, стари траш времена, когато Dave Lombardo беше смятан за “най-бързият барабанист в света”. Доста убедително доказателство, че това не се е променило кой знае колко.

[i]Empress (of Rancor)[/i] е една от най-интересните композиции в албума. Gus Chambers твърди, че това е “любовна песен”. Трудно ми е да повярвам докато слушам тази музика и чета този текст. Все пак, наистина, думата “love” се среща в него цели два пъти. Звучи така, сякаш идва от недрата на земята.

[i]Descending Darkness[/i] е великолепно откачен инструментал, в който предишното парче просто прелива. Забележително присъствие на клавири, които не бих се поколебал да опиша като звукова живопис, макар че този термин съвсем не се използва в тази музика.

[i]War Between One[/i]… уау, още една, казано на хубав български език, траш-реминисценция. Страхотни контрасти в темпото, които само още веднъж подчертават умопомрачителната бързина, но и съвършената техника на Dave Lombardo.

[i]Scream At The Sky[/i] е може би най-загадъчната песен от албума. Всеки път когато я слушам, имам чувството, че ей сега ще слязат от небето извънземните. Текстът разказва мистериозни истории за наблюдение от космоса, близки срещи от трети вид и земни конспирации, които замъгляват съзнанието. Хипнотичните китари и барабани, заедно с особено въздействащите вокали (отлична дикция!) са съществени за космическото въздействие.

[i]Silent Stranger[/i] е сравнително комерсиално парче, което отново напомня на първия албум, но сякаш има за цел единствено да ни подготви за следващата песен, която вече е изпитание не само за слуха, но и за душата.

[i]The Summoning[/i] е шедьовърът тук! Музикална еволюция в действие! Определено това е най-забележителната композиция в албума. Waldemar Sorychta е надминал себе си! Тук се съдържат някои от най-великолепните китарни изпълнения, които съм чувал – могъщо и епично звучене се редува с невъзможна за описание красота на мелодията. Екзотичният ритъм, далечните клавири, вокалите, които се простират от шепнеше до зверски рев, и текстът, който ни отвежда в мрачните дебри на задгробния живот също допринасят значително магията да е пълна. Гениална музика!

[i]Rusty Nail[/i] е несъмнено най-комерсиалното парче от албума и значително допринася за по-лекия му облик като цяло. Дори се забелязват наченки на пеене (?!) във вокалите. Не случайно единственият клип от албума е на него. Идеално за разпускане след психологическите глъбини на The Summoning.

[i]Myth Or Man[/i] е сериозна разходка из психиката и нервите човешки. Идва времето на Немезида и възмездието на подземния свят. Психария.

[i]Code of Silence[/i] е още една невероятна по своето разнообразие композиция, която сякаш обхваща в себе си всички останали и е много убедителен завършек на албума.

В сравнение с дебютния албум, [i]Nemesis[/i] е крачка назад по отношение на бруталността и агресията, което, трябва да си призная, първоначално ме разочарова, но впоследствие ме очарова, защото крачките напред в музикално отношение са доста повече от една. Оставям настрана изключителната техническа прецизност, която никога не съм смятал за особено високо постижение. Забележителното е друго. Нещо, което не се среща кой знае колко често – развитие. Без да изневеряват на забележителния си стил, Grip Inc. са го развили в едно великолепно сливане на зверска бруталност, странна екзотика, тъмен мистицизъм и социална ангажираност. Всеки един от групата е изразил ярката си индивидуалност, без да обаче тя нито за миг да се превръща в пагубен сбор от индивидуалности. Независимо дали сте слушали първия албум или не, препоръчвам ви да чуете този. Но при две условия – да отворите съзнанието си за нещо различно и да не се боите да замените брадвата с моторна резачка. Иначе няма смисъл.

The mind is strong, the flesh is weak.

–
За коментари: http://www.sivosten.com/forum/viewtopic.php?p=186612#186612

За този автор

Александър Арсов

See author's posts